
Десанка Брънгова: “И един глас тъжен и плачлив почва да се оплаква направо. Ще ти кажа нещо, ама няма да казваш на никого, на никого. Аз само на теб ще кажа. Викам, какво е станало. Шери, ти ли си? Шери е един от внуците ми, големия”.
Мнимият Шери обяснява на баба си, че е катастрофирал, ударил е полицейска кола, има ранен човек, а самият той е арестуван. И за да се измъкне от ситуацията му трябват пари. Първо иска 1 500 лева, после вдига на 2 000.
Баба Деси взима на заем от приятели. Измамникът й съобщава, че парите трябва да бъдат доставени в Габрово. Под натиска на мнимия си внук баба Деси се отказва да пътува лично до Габрово и поверява работата на неин познат, шофьор на такси.
Струва й се подозрително, че внук й си е сменил номера на мобилния телефон, звучи по-различно, и на всичкото отгоре иска парите да бъдат дадени на човек, за когото хем твърди, че му е приятел, хем не му знае трите имена. Въпреки всичко парите са предадени. И чак в последствие баба Деси осъзнава, че е измамена.
На косъм от това да се раздели с 4 000 лева, се разминава друга златоградчанка - пенсионерката Емилия Бурдева. Тя решава, че мъжът, който се обажда по телефона и драматично обяснява колко е загазил, е зет й Пенчо. Естествено на Пенчо му трябват пари. А разтревожената баба не може да му откаже.
И в този случай мнимия Пенчо настоява да получи парите в Габрово. Баба Ема обаче е категорична, че тя толкова далече не може да отиде и затова настоява с предаването на парите да се заеме другия й зет.
Нещото, което спасява семейните спестявания, че в бързината бабата е записала телефона за връзка с измамника в случайно разтворена книга, която после затворила.
Докато баба Ема рови из книгата, все пак решава да звънне на стария номер на Пенчо. И се оказва, че Пенчо си е на работа и не е катастрофирал.
Освен с лъжи за катастрофирали роднини, в Златоград има ужилени и по познатите схеми с машинни части и ваучери за мобилни телефони.
Съветът на полицаите към хората е да внимават повече и да не бъдат прекалено доверчиви.