Заедно с облекченията обаче, българските младежи ще се окажат в конкуренция с всички кандидат-студенти от страните в евросъюза и ще трябва да са много по-подготвени.
Ани е на 20. Срещу 7 хиляди и 400 паунда годишно или около 22 хиляди лева, изучава бизнес и финанси в един от престижните английски университети в Англия.
"Програмата ми е от сутрин до вечер, една от най-заетите специалности. Преминава в много лекции, семинари,прекарвам много време в библиотеката."
След като България стане пълноправен член на евросъюза, Ани ще придобие права като всички студенти, които идват от държавите членки. Ще плаща около 1 000 паунда годишно на университета и ще има право да работи, за да се издържа сама.
Заради безплатното висше образование, най-предпочитаната от българските кандидат-студенти дестинация в момента е Германия. Следват Франция, Испания и Съединените щати, където, обаче се плаща. След първи януари догодина, когато се очаква таксите да спаднат наполовина, дори най-скъпите и реномирани университети като тези в Оксфорд и Кеймбридж, ще са достъпни за българите.
Тогава ще възникне конкуренция на база подготовка и знания, а не според финансовите възможности.
"Те трябва да бъдат много по-конкурентно способни и подготвени по езика."
Последната световна тенденция е стремежа на студентите да получават възможности за обучение в различни университети по време на следването си. Или ако някой завърши бакалавър в Лондон, то магистратурата му да е във Франция. Българските университети все още нямат програми на английски език и въпреки значително по-ниските такси, обмен с европейските вузове почти няма. Така че, след първи януари догодина, България може да се окаже в положението на Полша, която загуби хиляди свои студенти след приемането й в Евросъюза.
