Българската православна църква отбелязва Лазаровден. С този празник се почита едно от последните чудеса, извършени от Христос - възкресението на неговия приятел Лазар. Исус накарал близките на покойника да го заведат до мястото, където е погребан и след като махнали камъка от входа, той се помолил на небесния си отец и казал: "Лазаре, стани!" Мъртвият възкръснал, а присъстващите се убедили, че Христос наистина е Божият син.
У нас на този ден се извършва народният обичай лазаруване, при който младите моми се обличат в празнични одежди, накичват се с цветя, монети и пера и започват да обхождат домовете.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.
Момите, наричани лазарки, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В миналото на Лазаровден момците от селото са искали ръката на своята избраница.
