Първоначално опозицията отказа да гласува проекта за декларация, но след 5 часови дебати и промени в предложения текст, декларацията беше приета само с два гласа против.
С декларацията парламентът се ангажира да контролира правителството как изпълнява плана за действие. В първоначалния проект нямаше ангажимент за контрол, а само за оказване на съдействие за изпълнение на плана за действие и това предизвика остра реакция от страна на дясната опозиция.
След консултациите изразът “неотслабващ темп” се превърна в “ускорена работа”. Все още не е изяснено дали това означава работа без лятна ваканция.
Изменението на конституцията и отварянето на досиетата не са записани в плана за действие на правителството и това е минус, според дясната опозиция.
Иван Костов разкритикува и факта, че в плана са записани действия срещу последиците от корупция, а не срещу причините за корупция: "Един вид министърът си е написал една програма, а Народното събрание трябва да му я одобри. Тази програма във всички случаи няма да атакува причините за корупцията".
Друга критика към декларацията бе, че в нея напредъкът е наречен “значителен”. Според десните, ако това беше истина, сега трябваше да има дата за членство, а не план за действие. Въпреки това, декларацията не бе подкрепена само от двама депутати.
