Енрике Иглесиас подлуди българските си почитатели! Поп певецът пя пред близо 40 000 души в парка зад музея "Земята и хората" в София.

Малко повече от час след концерта пък звездата спази обещанието си да се срещне с Антон Хекимян и въпреки умората от концерта и късния час, усмихнат и енергичен, Енрике сподели впечатленията си от първия си концерт в България.

Хареса ли ти концерта в България?

Много ми хареса. Имаше моменти в шоуто, когато бях наистина, наистина щастлив. Публиката беше жестока. Знам, че за България това време не е студено, но за мен беше доста студено. Валеше... И, да, особено дъжда. Толкова хора бяха под дъжда. 30 000 - 40 000 души стояха там толкова много време заради мен. Невероятно е. Аз, честно, не се виждам да направя подобно нещо за моя любим изпълнител. Имаше моменти в концерта, които бяха наистина много силни емоционално.

Какво е впечатлението ти от българската публика?

Просто колко топли бяха хората, колко развълнувани, благодарни и каква еуфория цареше. Има моменти, в които е много трудно да се качиш на сцената  такива, в които хората срещу теб са толкова топли и развълнувани, че и да имаш 105 градуса температура, я преодоляваш и концертът се случва. Справяш се.

Разказваш ми за след концерта. Но как си преди това? Има ли сърцебиене?

Преди концерта си нервен. Искаш да си сигурен, че ще направиш добро шоу, че хората, които чакат там от часове ще са доволни. Особено ако идваш на място, на което не си бил преди. За първи път съм в София, България и независимо какво ти казват хората, какво ти разказват за страната, никога не знаеш как ще реагира публиката.

Преди години се видяхме с теб за предишния ти нов албум Insomniac. Сега пътуваш из целия свят, за да представиш новия си албум Euphoria. Какво ти костваше тази еуфория?

Албумът за мен е... той ми дава живот, дава ми енергия. Това е албум, за който работих и вложих наистина много. Бях толкова фокусиран в него. Но се забавлявах много, докато го правя. И това разнообразие в него, тази еклектика го направи и най-различното нещо, което съм създавал досега. Занимавам се с музика от много време, но едва сега чувствам, че се наслаждавам истински на това, което правя, на живота. Може би, защото преминах през много падения и възходи и сега, когато съм на гребена на вълната, насладата е още по-голяма.

Важи ли това и за любовта?

Да, за любовта и за страстта. Музиката обаче е друго нещо. Не може да предвидиш и да планираш едно нещо и това те държи буден нощем и това е: как ще реагират хората на това, което пееш. Никога не знаеш.

Връщам те пак към предишния ти албум Insomniac, което значи безсънник. Още ли си такъв?

Винаги съм бил нощна птица. Оставам буден и мисля: коя е следващата стъпка и има моменти, когато приятели ми казват: "Ти си луд! Трябва ди си починеш. Да слезеш долу за малко." Но аз чувствам, че ако спра да се притенсявам и се успокоя, ще загубя страстта си. Това ме кара да продължавам напред.

Кое е по-трудно: да пишеш музика, да пишеш стиховете или да изпееш песента накрая?

Да пишеш музика не е трудно. Трудно да накараш хората да повярват в това, в което ти вярваш. Когато пишеш музика, си щастлив. Когато пееш пред хиляди хора, това ти носи най-голямото удовлетворение. Трудно е знаеш ли кое, трябва да кажа обаче думата бизнес... мразя я, но музиката е бизнес за съжаление. А когато създаването й стане само чист бизнес, тя вече не струва.

Музиката е друг свят. Ти самият казваш, че всяка твоя песен е различен свят.

Да, защото музиката, песните те карат да се влюбваш и разлюбваш. Правят те луд, натъжават те или те карат да бъдеш щастлив. Пренасят те през всички тези емоции. Музиката е различен свят, защото всеки човек има своя саундтрак на живота си. Това е било винаги и никога няма да се промени.

Прочетох в интернет за един твой подвиг и спазено обещание за това, че ако Испания стане световен шампион по футбол, ти ще караш водни ски чисто гол. Гледах и клип в интернет, но не те разпознах. Истина ли е?

Истина е. Не беше толкова студено, колкото в България, като днес поне. Беше 95 градуса (35 C), водата  беше 92,5 градуса имаше пълна луна, срещу мен нямаше насочен прожектор и не беше на фокус. За щастие това не навреди на кариерата ми, но това е... Аз наистина обичам футбола за мен той е... не мога да го изразя. Когато бях дете, имаше две неща за които мечтаех, всъщност бяха три: исках да стана уиндсърфист, футболист и най-много, разбира се, музикант или певец. Но наистина да бъда футболист беше едно от предпочитаните и все още футболът е любимият ми спорт. Когато започне световното по футбол знаете – приятели, напиваш се, радости. Дадох обещание и го спазих.

Знаеш ли, баща ти Хулио Иглесиас идва в България през октомври. Каза ли ти нещо?

Да, много се ядоса, че идвам преди него. Каза, че е ядосан, защото повече хора ще дойдат да видят мен на концерт, отколкото него. Шегувам се, разбира се.

След 15 години на сцена как се чувстваш? Повече изморен или повече зареден с енергия?

Щастлив, а след концерти като този – истински щастлив.

Потребители на btv.bg също ни помогнаха ди се представим каква е била атмосферата на концерта на Енрике Иглесиас със своите снимки и видеа, които ни изпратиха в рубриката "Аз, репортерът".