Френският министър на икономиката и финансите Кристин Лагард обяви кандидатурата си за нов управляващ директор на Международния валутен фонд, предадоха световните агенции. Амбициите й са да заеме мястото на подалия оставка по-рано този месец заради сексскандал неин сънародник Доминик Строс-Кан.

Лагард заяви, че е била насърчена от подкрепата, получена от много страни, и допълни, че фактът, че е европейска не би трябвало да й навреди.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че "изцяло" подкрепя кандидатурата на французойката да оглави фонда. Решението й бе подкрепено и от няколко европейски страни, сред които Франция, Великобритания и Германия.

Според експерти обаче тя може да срещне съпротивата на Бразилия, Русия, Китай и Южна Африка, които биха искали ръководителят на МВФ да бъде от страните с нововъзникваща пазарна икономика.

Ефективен посредник, но не и човек с икономическа визия, Кристин Лагард ще внесе промяна в стила на МВФ, но не в същността, и е малко вероятно да настоява за радикални решения на европейската дългова криза, отбелязва Ройтерс.

По образование правист в областта на трудовото и антитръстовото законодателство, 55-годишната Лагард няма академично потекло, включително докторат по икономика, което помогна на Доминик Строс-Кан да спечели уважението на европейските лидери и служителите на МВФ.

Тя обаче е придобила опит в процес на работата си при срещите си с фонда по време на сегашното френско председателство на Г-20 и кризата в еврозоната. Лагард си е спечелила репутацията на човек, който постига споразумения под напрежение, като преодоля китайската съпротива срещу използването от правителствата на Г-20 на показатели за измерване на глобалните дисбаланси, а освен това успя да разсее германските страхове по въпроса за създаване на спасителен финансов механизъм в еврозоната.

Критиците посочват, че тя е човек с недостатъчно авторитет в икономическата сфера, който не се е отличил със забележително законодателство през четирите години в министерството на финансите. През този период много от икономическите реформи са диктувани от президентския Елисейски дворец.