В аванс можем да кажем, че повече от половината анкетирани компании никога не са си сътрудничили с научни институти. Какво означава това - че науката не може да предложи нищо интересно на бизнеса или бизнесът е прекалено затворен към иновациите.

Истината е някъде по средата. От една страна повечето от българските компании не са толкова високотехнологични, за да се отворят към иновациите, а от друга, БАН някакси трябва да преосмисли начина, по който рекламира откритията си. За миналата година, цифрите показват, че в БАН са направени:


•    372 готови за стопанска реализация и 147 реализирани научни разработки  
•    1033 разработки с иновационен характер
•    8033 издадени научни публикации

Все пак някои от тези неща пробиват в бизнеса.

Дърво като дърво, казвате си вие. С тази разлика, че това дърво от Югоизточен Китай расте няколко десетки пъти по-бързо от другите дървета. Тоест, дава дървесина, биомаса за производството на енергия, а листата се използват във фармацевтичната индустрия. Български учен открива, че ако бъде генетично променено, за да издържа на студ, дървото може да бъде отглеждано и в нашия климатичен пояс.

[<mos>2T инж. Теодора Георгиева</mos>]
"При добре развита коренова система расте до 10 метра на една година. През първата година на адаптация може да достигне 4 метра, но това не е предел", каза инж. Теодора Георгиева.

Откритието е на професор Загорска. Тя си отива от този свят миналата пролет. Нейната идея обаче намира реализация в частна компания, създадена специално, за да прилага този метод. Той се патентова, а тези малки растения, които виждате, се превръщат в 10-метрови дървета само за няколко години. Инвеститорът реагира находчиво, виждайки печалба в идеята на учена, а той,  получавайки добри условия за работа и реализира проекта на живота си. В момента фирмата очаква поръчки от цяла Европа.

А в тази сграда до миналата година са се правили пици. Днес вътре има апаратура за стотици хиляди евро. Учените работят по нов метод за диагностика на рак без да се налага биопсия. Напредъкът им обаче е свързан предимно с борбата срещу рак на кожата.

"В момента, ако имаше рак на кожата, той щеше да свети червено. По този начин се диагностицира точно къде се намира. След това се включва терапевтичният режим и след едно облъчване с тази светлина, за 20 минути туморът е разрушен без да бъде засегната здравата тъкан", обясни. Лъчезар Аврамов

Тази лампа е сред най-новите разработки на БАН. За да бъде узаконена обаче, тя трябва да извърви дълъг път. А и някой трябва да се поинтересува от нея.

"Всяка система, за да работи, трябва да има някаква политика как да работи? Когато няма идея за взаимодействието, естествено резултатите са лоши", допълни той.

Учените от БАН не са сред най-добре платените. БАН обаче има уникалния шанс да търгува с научния си потенциал. Стига да започне да се рекламира по-добре.