На 18 ноември bTV Новините стават на 10 години. По повод празника в рубриката ни “На Ти с лицата на bTV Media Group” ще ви предложим интервюта с някои от нашите топ репортери. Първа на вашите въпроси отговори Канна Рачева.

Малко или много вода изтече за тези 10 години и какво се промени?
Доста вода изтече – животът се променя всеки ден. Най-важното е, че и хората се променят и така трябва да бъде, защото иначе няма да има новини.

Хората непрекъснато повтарят, че искат добри новини. Смяташ ли, че с годините добрите новини са станали повече или обратното?
Аз също искам добри новини, по-точно весели вероятно имат предвид, защото за мен измерението за добра новина е малко по-различно. Напоследък няма весели новини.

Ресорът ти е тежък – ти си съдебен репортер. Лесно ли за една жена в такава среда?
Не знам дали на една жена, или на един мъж ще му е по-лесно или по-интересно да пробие в съдебния ресор. По-скоро трябва да ти е интересно – на мен ми е интересно още от първия ден. Например - изчела съм седем НПК-та (Наказателно-процесуален кодекс – бел.ред.) и може би още толкова варианти на НК (Наказателен кодекс) и не ми омръзва.

Имала ли си комични случки по време на репортажи?
Имам, да. Беше доста отдавна, когато в bTV още нямаше безжични микрофони. Бяхме в съдебната палата, не помня човека, когото гонехме, дали беше подсъдим или обвиняем, но знам, че на всяка цена трябваше да го питам нещо. Вече бяхме разбутали хубаво охраната около него, бях се вклинила до този човек, като естествено съм забравила, че микрофонът е с кабел и най-накрая се оказа, че камерата така се е въртяла около него, че му е овързала и двата крака и охраната не можеше да си го заведе в стаичката. Така че, да, случват се весели неща.

Имала си и неприятни случаи – през 2003 г. беше нападната в съда от бивша барета (Николай Добрев – Бай Добри – бел.ред.). Този случай в крайна сметка завърши с присъда, въпросът ми обаче е как се почувства – като жена и като професионалист?
Доста е неприятно. Заболя ме, не само физически. Такива неща не би трябвало да се виждат и да се случват, особено в един български съд, все едно къде е той – в София или в друг град. Направо е страшно, когато в сградата на български съд някакъв човек бие друг човек.

Получили извинение от този човек?
Не, не получих. Отказах се и от гражданския си иск, защото доста дълго време мина, но държавата го осъди. Вярвам в правосъдието. Щом се занимавам с тези теми, все още вярвам.

Помниш ли първия си репортаж, първото ти включване за bTV Новините – за какво е било и къде?
Няма как да го забравя. Първият ми репортаж беше от старозагорския затвор. Там направих стенд ъп за първи път на фонтана – в двора на затвора хората имат фонтан, затворниците сами се грижат за него, и там имаше гълъби, гледаха гълъби – символът на свободата. Помня го, няма как да го забравя.

Кое ти дава стимул в работата – имаш доста отличия – наградите или благодарността на хората?
И двете неща стимулират, но по свой начин. Много е хубаво, когато някой ти каже: “Това беше доста интересно”. Или когато някой те спре, за да ти благодари. Случвало ми се е.

Как си почиваш?
Обичам цветя, грижа се за цветята, имам доста вкъщи – говорим си, баем си, всяко цвете си има име. И това все още ми е интересно, много ми помага. Това са някъде около четири часа всяка събота или неделя или друг ден, да не си разкривам всички тайни. А от новините как релаксирам по друг начин – в последните години много благодаря на bTV, защото започнах да се занимавам с bTV Документите. Това е един фантастичен начин, за да се отделиш, за да не си еднакъв, за да не се повтаряш .

Как се добираш до източници, и то такива, благодарение на които разкриваш истини?
С много ходене пеша, с доста дълги разговори и увещаване – това е по-трудната и по-дългата част от подготвянето на един филм, но нека си остане моя тайна.

А как печелиш доверието – как успяваш да стигнеш до хората, за да ти разкажат?
Винаги трябва да им се казва истината и в прав текст това, което искаш да направиш. И да тръгваш с добро. Това, че някой е убил някого и ти искаш този човек да го покажеш, даже и в един репортаж, не означава, че той е на-лошият човек на тази земя и в никакъв случай не означава, че тези, които гледат в момента телевизия, и на тях няма да им се случи. Няма гаранция за нищо – всеки човек има по нещо добро в себе си и винаги трябва оттам да се тръгва. Затова, другото нещо, което много обичам и което още ме крепи – това са живите връзки. Обожавам ги – тогава не можеш да излъжеш, не можеш да измислиш абсолютно нищо. Това е адреналинът, това му е хубавото, че не знаеш какво ще се случи след две секунди. Ако си на улицата в 7 ч. вечерта ноември могат да изгаснал лампите, някой може да те спъне, кола може да мине зад теб – това ми се е случвало.

Ти си филолог по образование. Коя е последната книга, която си прочела?
Не спирам да чета, намирам време. Както се казва в bTV – има време за всичко и няма невъзможни неща (смее се). Чета и Паоло Куелю, но сега съм на Хорхе Букай.

А имаш ли любимо четиво – нещо, което препрочиташ?
“Малкият принц”. Може да се прочете много пъти и да се разбере по много различни начини. И когато я чета за пореден път разбирам как аз самата съм пораснала или напротив – как за някои неща съм си останала малка и никога няма да порасна, а това не винаги е хубаво.

Като за финал ще си пожелаеш ли нещо по повод празника – 10 години bTV Новините?
Пожелавам си да си останем такива каквито сме, да се променяме в крачка с живота така, както се променя той и да намираме добрите и хубавите новини.