От една врачанска фирма средно на ден излизат 14 тона кисело мляко. Технолозите тук се шегуват, че ако то се произвежда по социалистическия БДС, днес едва ли някой ще го купува.
„За жалост трябва да кажа, че дори и аз, трудно бихме приели оня наситен кисел вкус на млякото от 80-те години”. коментира Снежана Инчовска, главен технолог в млекопреработвателно предприятие.
Ако тази промяна в стандарта всеки би възприел, трудно бихме повярвали, че в родината на киселото мляко може да се стигне до тотално изопачаване на класическата технология.
„Наистина има много некоректни колеги, много лесно се прави един продукт, когато на входа предприятието получи готовото сухо мляко, растителната мазнина и добиваме продукт, близък до класическото кисело мляко”, каза Снежана Инчовска.
По-големият проблем е, че на щанда в магазина сурогатът стои редом с истинския продукт и потребителят трудно би открил разликата. И не само той. Според Снежана Инчовска няма лаборатория, която да каже, че е добито като изходна суровина напълно от сухо мляко.
Така най-големите нарушители пак ще се измъкнат, смятат специалистите. Но ако държавата засили контрола на място и час по-скоро принуди производителите да изписват на кофичката вложените суровини, едва ли някой би посегнал към направено с палмово масло кисело мляко, дори и да е по-евтино.
Все си мисля, че българският консуматор рано или късно ще излезе и той от тая криза и ще оцени качествения продукт”, каза технологът.
