От два месеца Исмаил Селимов e на 130 километра от родния си град Добрич. Той е от така наречените туристи, които пътуват не за почивка, а за да изкарват прехраната си. Продава дините, които сам е произвел.
„От 1 май сме на нивите. От 1 май до септември края. Смятай колко месеца по нивите се занимаваме и по чужди градове, за да избием някой лев”, разказва производителят на дини от Добрич.
Заедно с Исмаил пътува и цялото му семейство. Всички са безработни и земеделието е единственият им поминък.
„Да отидеш да крадеш и да убиваш не става. С честен труд се мъчим и няма накъде. С това се храним”, признава Исмаил.
За разлика от колегите си в големите градове, той трудно продава реколтата от дини. Още като дошъл в Търговище разбрал, че хората тук са бедни, защото всеки втори се пазарял за цената. След разходите на полето и парите дадени по квартири, стопанинът се съмнява, че ще му остане печалба.
„Господ дал, Господ взел. Както имаше градушка тази година в Добричкия регион. 90% от хората направо реват по нивите. Голяма трагедия. Цяла България да знае тази работа, никога няма да богатее земеделецът”, смята мъжът.
Когато свърши сезона на дините, семейството няма да се прибере в къщи. Идва ред да се берат тиквите и фамилията потегля още по-надалеч - към Южна България.
