България е единствената страна в Европейския съюз, в която хората с увреждания трябва всяка година да кандидатстват за личен асистент и няма гаранция, че ще бъдат одобрени. В Европа човекът с увреждане разполага с бюджет за лична помощ и има свободата да го управлява. Каква е алтернативата на случващото се в момента у нас разказва Марина Евгениева.

Преди повече от година неправителствени организации на хора с увреждания връчиха на председателя на парламента Цецка Цачева проектозакон за личната помощ. Основният акцент в него беше, че държавата е длъжна да гарантира бюджета, а хората да имат свободата да управляват схемата лична помощ, спрямо собствените си възможности, способности и потребности.

Въпреки официалните срещи и демонстрацията на добро отношение от депутатите и до днес всичко остава на ниво обещание.

"Редно е да се използват възможностите по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", да се използват възможностите на националната програма "Личен асистент" и на новата програма "Алтернативи". Това са все средства от Европейския съюз, които могат да се предоставят за заплатите на социалните и личните асистенти, а не да бъде вкарано в закон”, обяснява Светлана Ангелова.

Проектозаконът за личната помощ предвижда още реална оценка на нуждите на всеки отделен човек и подкрепа за хората в трудоспособна възраст да живеят активно и да работят – неща, които в момента нито една социална програма не прави. В момента програмите са временни, не осигуряват нужния брой часове личен асистент, извън тях често попадат и майки на деца с увреждания, както и незрящи хора.