Българският хелзинкски комитет и организация "Романи бах" призоваха властите да спрат разрушаването на ромските домве и да компенсират останалите на улицата роми. Организациите настояват правителството да започне да изпълнява собствената си програма, която предвижда узаконяване на домовете на българските роми.
По данни на Хелзинксия комитет, 70% от къщите в ромските гета са незаконни. Проблемът започва в 50-те години на миналия век, когато циганите са задължени със закон да се установят и получават лични документи.
"При установяването обаче се установяват на общинска земя. Тогава властите са им казвали - "Вие стройте, няма никакъв проблем." Това е инерция, която продължава повече от 50 години", обясни Димитър Георгиев, "Проект права на човека".
Получените гета остават извън регулация и не се облагородяват като другите части на градовете.
"Тези къщи не трябва да се разрушават, а да се узаконяват. От незаконни да станат законни. Това правителството го заяви още 1999 година", посочи Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет.
Тогава е приета рамкова програма за интеграция на ромите. Тя предвижда да се промнят законите, за да може къщите спешно да се узаконят. Записан е принцип на минимална намеса в съществуващото положене.
В Столична община обаче имат други планове. В квартал "Христо Ботев" вчера бяха разрушени 22 незаконни бараки, в които живееха 150 души. И днес хората продължиха да измъкват от руините по-ценните предмети.
В една от къщите 10 години живяла многодетната майка Стоянка Георгиева.
"Еми казаха, колкото деца имам, толкова да строим и по мой акъл строих. Тука три стаи имах големи", обясни жената.
Тя се е пренесла временно при роднини, също в незаконна къща. Шест от децата й са ученици.
"Искам да ми се узакони. Лека-полека каквото трябва, ще го изплащаме. Да си е мойто. Да останат, децата ми да почнат да учат", посочи Стоянка.
Правозащитниците още обмислят дали да заведат дело за дискриминация след случилото се.
"Има различно отношение към незаконното строителство на роми и незаконното строителство на българи", заяви Даниела Михайлова, адвокат на фондация "Романи бах".
Засега протестът им се изразява в писма до различни институции.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков обеща да обсъди с кмета и началника на Генералния щаб възможността ромите, чиито незаконни къщи бяха съборени, да бъдат настанени в казарми около столицата. И.д. кметът Минко Герджиков все още не е молил военния министър за настаняване на ромите, но според Близнаков за последната седмица армията е показала, че работи много добре с местната власт в Софийско по отстраняване на щетите след наводненията.
В пловдивския квартал "Столипиново", където живее най-компактното малцинствено население у нас, също ще се събарят незаконните постройки. Това обаче трябва да стане, когато държавата се ангажира със съдбата на хората, които ще останат без дом, смята кметицата на района Красимира Митева.
По регистрация от 1994 година, до момента незаконните постройки в "Столипиново" са 2 200. В цифрата влизат не само жилищни сгради, но и стопански постройки, гаражи и огради. До края на годината ще е изготвена първата за района специализирана кадастрална карта, която ще даде яснота не само за броя им, но и за терените, върху които са изградени.
"Тези, които попадат върху комуникации, защото ежедневно се сблъскваме с проблема - къщи попадат върху комуникации на НЕК и ВиК - тези ще бъдат съборени", заяви Красимира Митева.
Събарянето на тези постройки обаче неминуемо ще доведе до социално напрежение, прогнозира кметът на район "Източен".
"Добре е всички институции и държавната политика да бъдат така - да се помисли тези, които е възможно, да бъдат узаконени, останалите да се съборят, но да се помисли каква ще е съдбата на тези съборени къщи", подчерта Митева.
Решението на проблема в "Столипиново" е да се построи блок, подобен на сега съществуващите на улица "Сокол", във всеки от които сега живеят по 2000 души.
"Такъв блок ще задоволи потребностите на всички тези, които имат незаконни жилища. Вариантът е евентуално да се започне строителството, хората да бъдат относително спокойни за своя живот, след което ще се помисли за събарянето", добави Красимира Митева.
В строителството може да участват и жителите на квартала, 90 на сто от които са трайно безработни.
