От следващата учебна година (2025/2026) изпитът след 7. клас по математика става интегрален и включва и природните науки, а след 2 години (2026/2027) се променя и изпитът по БЕЛ.
Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването „Защо, г-н министър?“ по bTV.
Той уточни, че в момента изпитите също съдържат интегрален елемент, но само в някои задачи, а промяната има за цел те да се увеличат.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Подобни математически задачи има в момента, а през последните години правим крачки към разширяване на практическите задачи – тази година условно бяха 40%. Целта ни не е да затрудним учениците, а да ги накараме да учат с разбиране и да могат да прилагат знанията си – защото там се провалят, виждаме го и по изпитите PISA – не могат да превърнат условията на задачите в математически израз“, каза министърът.
Той онагледи как би изглеждала промяната от догодина в изпита по математика, като уточни, че ако задачите са общо 24, то 6 от тях ще бъдат интегрални (с понятия от природните науки като физика, химия и астрономия).
Например, задачата може да е свързана с температура или климат.
Планът е изпитът по БЕЛ също да стане интегрален – като включва елементи, обвърани с история и география.
Промените и частните уроци
Въпреки че заяви, че частни уроци винаги ще има, министър Вълчев призна, че част от целите на нововъведенията в изпитите след 7. клас са именно по-малко деца да имат нуждата да ги посещават.
„В крайна сметка, важни за образователните възможности на детето. Промените не са въпрос на смелост, въпрос на трудност е. Трудно е да направим по-малко рентабилни частните уроци, но ако изпитите са така направени, че по-малко да може да се заучи, това ще намали тежестта на частните уроци и ще ги направи по-нерентабилни“, каза просветният министър.
Добродетели и религия в клас?
„Имаше две неверни тези до момента – едната е, че сега въвеждаме часове по религия. Религия има открай време в българската образователна система, има в цяла Европа, с малки изключения – може би като Беларус или Северна Корея. Втората е, че въвеждаме религия задължително“, каза министър Вълчев.
И увери, че „нито едно дете няма да учи религия против волята му, единственото, което правим, е да разширяваме достъпа – ако сега 2,5% от учениците са имали това право, сега той ще е много повече“.
Без телефони в клас или изобщо в училище
„Вън телефоните от училище“ – това ще се случи веднага след приемането на Закона за училищното и предучилищното образоване, според министър Вълчев.
„Телефоните ще останат за ползване при медицински нужди или за образователни цели. Така ще улесним и учителите – няма а събират телефоните всеки час, а само веднъж – в началото на деня“, уточни той.
Таксите в университетите - драстично по-скъпи
Таксите за платено обучение във висшите учебни заведения у нас драстично се увеличиха. Министърът обясни това с няколко причини:
„Първо, основната причина е, че държавата увеличи финансирането и миналата, и тази година. Второ, увеличи се и компонента за качество – конкретно за химията, физиката и математиката в Софийски университет, университетът получи най-много средства за един студент от държавна поръчка. Има един текст в закона, който казва, че те трябва да вземат такава такса, която да съответства на финансирането на държавната поръчка, за да не използват средствата за държавна поръчка за финансиране на платено обучение – да няма т.нар. „крос субсидиране“.
Красимир Вълчев поясни, че предстои да внесе прелдожение в парламента за намаляване на таксите.
„Намалението трябва да съответства на математическата логика, че когато приемат един студент допълнително, той има и допълнителни разходи – те са може би между 70-75% от средните разходи, които имаме за финансирането на един студент“, добави той.
Какво още коментира просветният министър вижте във видеото към материала.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
