Екип на bTV се среща с човек, който идва от сърцето на научния прогрес - професор Армандо Солар-Лезама, който оглавява Лабораторията по изкуствен интелект на Масачузетския технологичен институт в САЩ.
Той създава бъдещето и говори за това за предаването „120 минути“.
Армандо Солар-Лезама е сред водещите фигури в революцията на изкуствения интелект — гениален учен, който с невиждана страст и експертиза развива границите на изкуствения интелект. Визионер, който работи не само за създаване на алгоритми и системи, които вече променят света, но и за вдъхновяване на нови поколения изследователи. Роден в Мексико Сити, оглавява екипа за развитие на изкуствен интелект в техинституцията Масачузетски технологичен институт в САЩ. Срещаме го в София.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Тук съм за стартирането на нова съвместна инициатива между ИНСАЙТ и Лабораторията за изкуствен интелект на Масачузетския технологичен институт, по-известна като си сейл (CSAIL). Започваме тази съвместна програма, която ще позволи на изследователи от ИНСАЙТ да отидат и да прекарват време в Масачузетския технологичен институт, да сътрудничат с изследователски групи там и да създават нови проекти и колаборации“, обяснява ни той.
С подобен проект повече българи с потенциал получават шанса да участват в технологичната революция, на която сме съвременници. Тя превръща всеки един аспект от живота ни днес да изглежда от миналото, ако не се променяме. Колко ли големи са предизвикателствата пред образованието ни, когато знанието и информацията вече не са в училище, а все повече извън него.
„Преди беше така - вие отивате в университета, за да научите нови знания и така усвоявате този нов материал, а след като напуснете университета, използвате всичко, което сте научили. И извън университета, в действителност, ако нямаш достъп до изследователска библиотека, беше трудно да намериш нова информация за това какво се случва“, казва проф. Армандо Солар-Лезама.
Така беше в 20 век. Така продължава да е в повечето български училища и университети днес, които отказват да погледнат напред.
„Днес вече не е така. Почти всичко, което искаш да научиш, можеш просто да намериш в интернет ресурсите и да научиш за него. Ролята на университета и училището все още е много важна. Но там отиваме, за да получим основата, която ще ни позволи да учим нови неща. Там се учим как да си сътрудничим с други и как да усвояваме нови знания. Мисля, че и в бъдеще тази основа ще остане важна. Учейки как да интегрираме нови знания, как да навлизаме в непознати области и да учим колкото можем, за да решаваме конкретни проблеми—това е умение, което е независимо от конкретните знания, които придобиваме. Всъщност, в Масачузетския технологичен институт, повечето ни курсове имат качени онлайн лекции, учебни материали и задания за всеки един човек, който иска да учи“, казва още професорът.
„Мисля че едно от нещата, които получаваме от университета и училище, и трудно могат да бъдат постигнати по други начини, е социалният му ефект. Опитът от университета е именно това—да работиш рамо до рамо с много други ученици, студенти които учат същото като теб. Там също така учиш от преподаватели и асистенти, които могат да ти разкажат неща, които може би не са включени в учебника“, вярва той.
На въпроса какви науки да избираме за децата ни днес професор Армандо Солар-Лезама отговаря, че една наука, която учим в училище, остава непреходна - математиката.
„Моето усещане е, че в математиката това наистина е един от формиращите аспекти за младия човек, който се учи да решава задачи Не е само фактът, че, разбира се, тригонометрията е много важна за много инженерни сфери или за научни области. Но мисля, че ползата, която получаваш от математиката като дете или млад човек, надхвърля полезността на конкретните математически концепции. Това е процесът на учене как да се справиш с труден проблем и как да фокусираш ума си върху предизвикателен проблем за много дълго време, и след като видиш резултата, да провериш дали е правилен“, обяснява още ученият.
Всички хора, независимо от професията, която имат сега, си задават въпроса как изкуственият интелект (ИИ) ще повлияе на тяхната работа, на бъдещето им. Така че би ли било полезно за всички нас да научим как да използваме ИИ за собствена цел или как да му задаваме правилните задачи и въпроси.
„Мисля, че едно от най-важните неща при тази технология е да се разбере какво всъщност може да прави добре, а какво не може толкова добре. Един от аспектите на тази технология е, че много е изкушаващо да я мислим просто като един умен човек, към когото можем да се обърнем с въпроси или който да ни помогне в работата ни. Има някои неща, в които хората са изключително добри, а тази технология е просто ужасна. Понякога прави толкова глупави грешки, на които 7-годишно дете би се смяло, а в други случаи може да звучи като експерт с докторска степен. Смятам, че най-добрият съвет е експериментиране. Опитване на неща, експериментиране с тези технологии. Мисля, че също така е важно да се фокусираме и да експериментираме върху нещата, в които имаме експертиза“, съветва проф. Армандо Солар-Лезама.
На въпрос как си представя бъдещето на пазара на труда в IT и дали смята, че хората, които пишат кодове - програмистите, ще загубят работните си места заради ИИ, той отвърна:
„В голяма степен отговорът е „да“. Мисля, че IT секторът ще изглежда много по-различно. Вярвам, че ще видим много повече развитие в по-високите нива, например ще има по-малко работа за писане на алгоритми на ниско ниво, но ще има работа повече за управление на изчислителната мощ и за координиране на машините да вършат сложни задачи. Има голям диапазон от задачи от хора в IT сферата, които имат много конкретни работни места, където шефът им казва „сега трябва да напишеш функция, която прави X, Y и Z“. Тези работни места вероятно са в най-голяма опасност да бъдат заменени от ИИ‘.
„В другия край имаме хора, които създават софтуер, който никога досега не е бил създаван. Хора, работещи в стартъпи или в индустрията на по-високо ниво, които се опитват да изградят нещо, което никога досега не е било създавано. Мисля, че ще отнеме значително време, преди ИИ да може напълно да измести и тези работни места. Едно от нещата, които също трябва да имаме предвид, е че областта на софтуера, вероятно повече от всяка друга област, през последните около 40 години е била постоянно променяща се“, поясни още ученият.
Перспективата добре платените и много на брой работни места за програмисти да изчезнат би променило всяко общество, включително българското. Защото това са хората с високи доходи, те движат и пазара на имоти, те консумират много услуги.
Питаме професорът:
„Значи, вече ще има софтуер за създаване на софтуер? Например, ако сте търговец, да кажем, който продава зеленчуци, и ви трябва програма, която да води складовите наличности, и да отговаря за всичките ви продажби, да води счетоводството. Можеш ли сам, като знаеш нуждите на твоя бизнес, особено ако е малък, да поискаш от AI да създаде подходящ софтуер за теб и да нямаш счетоводител, дори да не купуваш си счетоводна програма, създадена от IT компания?“
„По принцип може да се случи“, отговаря ни той.
„Тогава на път ли сме към това всяко човешко същество, без значение каква е работата му с ИИ да създава собствен софтуер?“, питаме пак.
„Мисля, че е важно да разграничим два вида програмиране. Едното — такова, при което строиш софтуер, който ще използваш дълго време. Оказва се, че това всъщност изисква доста инженерни знания и усилия. И дори с най-добрите AI инструменти, които си представяме, има много ползи за тези, които истински разбират сферата, например, за да разработят софтуер, който ще може да се споделя между много магазини. Защото, колкото и уникален да е твоят магазин, вероятно не е много различен от останалите. Има изключително много стойност в това да имаш професионално разработен и поддържан софтуер. Човекът, който управлява своя магазин за хранителни стоки вероятно не иска наистина да бъде софтуерен разработчик. Има и друг вид програмиране, което е това, при което всеки, работещ на компютър, в някакъв момент трябва да върши нещо повторяемо. Всеки, който работи с компютър, в някакъв момент трябва да прави нещо, като си казва: „Трябва ли наистина да правя това 40 пъти?“ Мисля, че именно затова е важно да имаш възможността просто да отидеш при ИИ и да кажеш „Хей, имам нещо, което се опитвам да направя, можеш ли да помогнеш да напиша малка програма от 10 реда?“ Ще се използва само за автоматизацията на тази една задача. Смятам, че там има огромни възможности за увеличение на продуктивността за тези повтарящи се задачи, при които, няма да наемате програмист за тях. Няма да наемате човек“, отговаря ни професорът.
Пред изкуственият интелект е цяла вселена за развитие и промени във всяка една сфера на живота. Той ще бъде лекар, ще диагностицира безпогрешно заболявания, ще предписва лечение, ще лекува, но за да се реализира този потенциал на новата технология са нужни огромни количества енергия. Затова развитието на изкуствен интелект ще променя държавите и енергетиката.
Ще е още по-вероятно хората да започнат да избират взаимодействие с машини, вместо с хора за все повече и повече аспекти на живота си, дори и в личния живот. А дали това означава край на самотата, или началото на още повече самота - философски въпрос, на който вероятно само времето може да отговори.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
