От Министерството на външните работи заявиха пред Би Ти Ви, че ако всички партии предложат свои хора за всички секционни комисии в чужбина, средствата, които са им отпуснати за изборите, няма да им стигнат.
ОРешението на ЦИК предвижда външното министерство да поеме всички разходи по командироването на членовете на секционните комисии в чужбина - пътни, квартирни, дневни, застраховки, такси.
По закон комисиите могат да имат до 9 члена.
Към момента във външното министерство работят с прогнозата, че в чужбина ще бъдат разкрити около 500 избирателни секции.
Ако всичките седем парламентарно представени партии пожелаят да имат един свой предствател във всяка от тези 500 секции, то в различните страни ще трябва да бъдат командировани общо 3500 души. По изчисления на дипломатическото ведомство в такъв случай разходите ще възлязат на 6 200 000 лева.
За покриване на всички дейности, свързани с провеждането на изборите в чужбина, на външното министерство са отпуснати 3 милиона.
Днешното решение на Централната избирателна комисия идва десетина дни след като група членове на ЦИК се обявиха против гласуваните от Министерския съвет правомощия на външния министър да определя броя и местата на изборните секции в чужбина. В момента постановлението, с което тези права са разписани, е атакувано пред Върховния административен съд.
С решението си Централната избирателна комисия задължава Министерството на външнуте работи да снабди всички секции в чужбина с необходимите изборни книжа. Изрично е забранено бюлетините да се изпращат по електронен път, каквато идея имаше по-рано.
С друго свое решение ЦИК предвиди възможност за разкриване на избирателни секции в българските бази в Ирак и Афганистан. Това ще стане, ако до 10 юни има подадени не по-малко от 20 заявления за гласуване на всяко едно от местата. Военнослужещите ще могат да гласуват с валиден паспорт или военна карта.
