Емануил, Петър, Надежда, Стоян и Светослава са настанени в Дома за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи в Добрич. Всички те имат една мечта.
"Мечтая си да имам хубаво семейство. Вярвам, че ще се грижат хубаво за мене. Ей така ще излизам, ще отивам в училище, ще се връщам", споделя Емануил, на 11 години.
"За тези родители дето ще се грижат за мене и ще ходя редовно на училище и ще пиша домашните", казва 10-годишната Надежда.
"Представям си ги да бъдат добри, щастливи с мене. Цял живот", надява се Стоян, 13-годишен.
Независимо, че държавата осигурява на приемните родители финансова помощ от 120 до 160 лева, желаещи няма. Специалистите в отдела за Закрила на детето считат, че липсата на кандидати се дължи най-вече на страха.
"Самите кандидат-приемни родители изпитват страх от това, че ще имат среща с биологичното семейство на децата. Една друга причина, която кара много хора да не станат приемни семейства е връзката, която ще бъде създадена между тях и приемните деца. Те смятат, че емоционалната връзка, която ще се породи ще бъде много силна и не желаят в един такъв момент да се разделят с децата", казва Иванка Титова - началник отдел "Закрила на детето"-Добрич.
Настаняването на деца в приемни семейства не значи осиновяване. Социалните работници работят и с биологичните родители, за да може след време детето да се върне при тях.
Светослава се е примирила с липсата на семейство. Счита, че приемните родители са шанс за по-малките деца.
"Бих искала да съм в приемно семейство, но искам да отстъпя на по-малките, за да могат тези хора, които искат да си имат деца, да могат да се грижат за тях и да им обръщат повече внимание, отколкото на зрели като мен", споделя 16-годишната Светослава.
Почти всяко от децата, попаднало в дом, чувства обида към собствените си родители. За това и новото семейство за тях е дълго чакано. А докато това се случи, всеки ден посещават социалните работници. За да усетят топлината, от която толкова много се нуждаят.
