
В Бенгази, където отиде по собствено настояване, Георги Първанов бе посрещнат и изпратен със скандирания.
На влизане близките на заразените деца викаха: "Смърт за Кристина", очевидно имайки предвид една от осъдените българки Кристияна Вълчева.
На излизане групата изненадващо, но все така организирано заскандира на английски: "Благодаря, Георги", или както го произнасят либийците Жоржи.
Преди това, по време на обиколката на българския държавен глава из болничните стаи, роднините на заразените му се оплакаха от българските медии и от позицията на Европейския съюз по казуса. Заявиха и очакванията си.
"Европейците уж идват да ни помагат, но никой не ни дава лекарства или лекари, или каквото и да било друго за тези деца. Това, което искаме от президента, е да се погрижи за жертвите - и моят син е сред тях. Сега почти всеки месец погребваме по едно дете. Ние искаме от него като човешко същество да се погрижи", посочи Мохамед Гадир, баща на заразено със СПИН дете.
Президентът заяви, че иска "България и цяла Европа да помогнат за лечението на децата" и добави, че след разговора си с Муамар Кадафи е убеден, че чрез общи усилия може да се намери общо решение - както за заразените деца, така и за осъдените медици.
Предишната вечер Кадафи и Първанов прекараха заедно повече от 3 часа, а президентът предложи да се изработи конкретен план за действие за разрешаване на казуса.
Часове преди да отлети от Либия Георги Първанов се видя с осъдените българки. Донесе им книги, обеща да съдейства, за да им разрешат повече разходки, повече телефони и повече жизнено пространство в затвора, но не посмя да прогнозира кога ще дойде краят на затворничеството им.