В софийската църква "Свети Георги" след литургията започна молебен на открито и празненство с музика.
Традиционно на този празник присъстващите хора се теглят и оставят дарение за храма.
След молебена празненството продължава с музика и надпревара за традиционното агне.

Гергьовски курбан за здраве и плодородие направиха в шуменското село Салманово. Празникът в селото е на особена почит, защото жителите му вярват, че с курбана измолват св. Георги да ги закриля и дари със здраве и сила през цялата година.
На почит по това време на годината е и най-старият овчар в селото, бай Георги. Неговото семейство е от стар род на овчари. В двора му се гледат овце още от 1804 година. Бай Георги е чобанин и по стара гергьовска традиция избира за курбана първото мъжко агне, родено през тази година.

Баба Цонка, като най-старата в дома, трябва да прекади и освети агнето. Нарича го за здраве и живот, ситост и плодородие. Докато чакат агнето да се опече, на мегдана се сбира цялото село. Гергьовски песни пеят и за златен дъжд се молят, защото хората по този край вярват, че завали ли дъжд по Гергьовден, берекет ще има през годината.

Гергьовденските народни обичаи оживяха днес и в Етнографската къща в Добрич.
Музейните работници разказват интересни истории, за това как предците ни са почитали св. Георги.

По традиция на днешния ден добруджанските стопани претегляли добитъка и семействата си, за да се знае кой как е преживял зимата и с какви сили разполага за активната работа на полето. Днес това могат да сторят и всички добричлии на 130-годишен кантар, който е принадлежал на местен търговец. В двора на етнографската къща се залюляха и гергьовски люлки, окичени с първите цветя.

Надежда Иванова, уредник в музея, разказва за празника: "Традицията повелява на този ден всеки да се залюлее на люлка, като вярването е, че колкото по-високо се люлее люлката, толкова по-здрава и плодородна ще е годината, толкова по-високи ще са класовете на нивата. Освен това много специфични за празника са обредните хлябове, които са характерни за Гергьовден. Те има своята пластична декорация, която е специфична със своята символика. Освен малките хлебни топчета, които символизират овцете и овчаря, на обредните хлябове за Гергьовден обикновено слагат рало, кошара, затворен или отворен кръг, а също така и преплетени клонки."

Народното поверие гласи още, че ако на днешния ден вали дъжд, колкото са капките, толкова жълтици ще влязат в къщата на стопаните.