В страната има над сто училища и детски градини, в които учат само ромски деца. Какви са възможните решения на проблема със сегрегацията на ромите?
Емануил успява да е отличник, макар че от рождението си живее в ромското гето на София - квартал "Факултета". Бащата на второкласника се гордее, че на родителските срещи дават сина му за пример.
"Той почна от малък, от 1 клас, да учи, да чете и да смята", споделя Йонко, баща на Емануил.
Йонко ни разказа, че детето на съседа е родено в същия ден като сина му, но още кара първи клас.
"Каквото и да я питаш - тя нищо не знае, само си дига раменете. Изобщо нищо не знае. С една дума - кьорава."
Защо? И двете деца живеят на крачка от кварталното училище. Съществената разлика е, че като излиза сутрин, Емо го подминава.
По коридорите на 75-то професионално училище не тича нито едно българче. 1700-те ромски деца тук имат избор между две професии - шивачи и бояджии.
Проблемът на това училище е, че се намира в центъра на гетото. Какво може да се направи, за да получат ромските деца по-добро образование?
Според Даниела Михайлова от фондация "Романи бахт" изходът е един - децата да се смесят с българчета в други училища, а не да стоят тук:
"Самият факт, че децата в него са капсулирани в своята етническа група вече е лош, дори училището да е разкошно."
Вече три години фондацията помага около 300 деца от "Факултета" да учат в пет училища извън квартала.
Фондовете, от които се финансира програмата може да напуснат България още тази година.
"За мене е крайно време държавата да поеме топката, защото този модел се доказа в голяма степен като успешен", заяви Даниела Михайлова.
Бащата на Емануил се надява синът му да продължава да учи в смесеното училище. Дори с цената на лишения за семейния бюджет. Сега, обаче бъдещето на сина му зависи от държавата.
