
Само така, според тях, ще може да се търси отговорност на медицинските лица, навредили на пациентите си.
В момента у нас никой лекар не иска да бъде вещо лице по дело, заведено срещу негов колега.
Няма и точна статистика на случаите на смърт, поради лекарска грешка.
Към този момент повечето съдебни дела за лекарска грешка у нас завършват с оправдателна присъда за медицинското лице. Причините са много. Диана Митева - съдия в Окръжен съд - Варна, изброява някои от тях:
"Липсата на медицинска документация, трудното ангажиране на колега от същото съсловие, който да даде заключение срешу свой колега."
Зоя Трифонова е майка на три дъщери. Една от тях от 18 години е с с трайни увреждания вследствие на имунизация като бебе.
"Аз лично не съм получила помощ от нито една институция като родител", споделя Зоя Трифонова.
Галина Попиванова също е пострадала вследствие на лекарска небрежност. Преди седем години й правят операция на гръбнака. След първата интервенция следва втора, трета, стига се до шест операции. Сега жената е затворник в собствения си дом.
"Преди повече от година започнах преписка с Министреството на здравеопазването с молба за операция в чужбина", казва Галина Попиванова.
Ако тези две жени живееха във Франция, например, ситуацията щеше да е друга.
Там работи правителствена Агенция за обезщетяване. Създадена е преди 3 години и има бюджет от 70 милона евро на година.
"Във Франция системата работи, хората търсят своите права в агенцията. При доказана лекарска грешка, пациентът получава сума от Агенцията по обезщетяване, като може да заведе и съдебен иск", разказва адвокатът Оливие Сомон.
У нас единствената помощ, която хората, пострадали от лекарска грешка могат да получат, е осигурена от неправителствена организация, която плаща разноските по съдебното дело.