В училищата трябва да се отдели преподаването на българския език от литературата, призоваха от Института за български език при БАН. Езиковедите считат, че това е една от причините учениците да не усвояват книжовния език - да пишат и да се изразяват правилно. Българската образователна система е събрала двете дисциплини още от Следосвобожденска България, а навсякъде в европейските страни, националният книжовен език се изучава като отделен предмет.
Учениците трябва да имат повече практически упражнения за писане и изразяване на книжовния национален език, показват проучванията на Института за българския език към БАН. Сега подрастващите се объркват, защото в един и същи предмет са принудени да усвояват много граматически правила, едновременно с това им се преподават литературни произведения, които не са на български книжовен език.
Така е например с фолклорната, античната и западно-европейската литература.
"Няма пряка връзка между националния език и литературното творчество - като една предметна област", казва ст.н.с. д-р Магарита Димитрова, Институт за български език - БАН.
Милена Стоянова е в 10-ти клас. Тя също смята, че двата предмета трябва да се отделят:
"След десети клас започваме да учим много чуждоезикова литература и трябва да се отделят двата предмета."
"Именно езиковата култура трябва да бъде овладяна, а не знанията по граматика. Те са необходима основа, но не покриват това, което трябва да се учи в училище", пояснява ст.н.с. д-р Магарита Димитрова.
"Един час учим граматика, следващият - литература. Няма как", казва Милена.
"Ти сигурна ли си че можеш да пишеш правилно?"
"Не, убедена съм, че са на това мнение и повечето ми съученици. То даже учителите ни го казват."
