Положителна развръзка на случай, който следим. За първи път от пет години беше извършена белодробна трансплантация на български пълнолетен наш сънародник в САЩ с финансиране от Здравната каса. В България не се извършват такива операции и няма действащо държавно споразумение с нито един трансплантационен център по света.
Повдигаме отново темата за трансплантациите у нас за хората, за които органното присаждане е единствената възможност да продължат живота си.
Над 850 са чакащите за здрав орган. Почти всички се нуждаят от бъбречна трансплантация. За бял дроб чакащите са 12 души.
За тези пациенти този вид операции не се провежда у нас и българите трябва да пътуват в чужбина. Това също не е лесна задача, защото донорството на органи обикновено се извършва със специфично законодателство в повечето страни и обикновено е необходимо държавно споразумение. Съществуват канали и без формално споразумение, но процедурата е много по-бавна и трябва да се извърви за всеки отделен пациент.
Защо е важно да говорим за тях – защото всеки човек има правото и най-естественото желание да води пълноценен живот, защото никой не знае дали утре няма да попадне в същия списък и защото може да се направи извод за това дали и доколко здравната система е адекватна на нуждите на пациентите.
Какви са възможностите пред тях?
Извършената белодробна трансплантация е първата трансплантация на възрастен пациент, финансирана от Здравната Каса от 2020 г.
От 2014 до 2019 са трансплантирани трима българи във Виена, през 2020 г. - един наш сънародник в Съединените щати, миналата година - дете във Франция и през тази година - отново възрастен в Съединените щати.
Някои пациентите се борят да попаднат в този списък - търсят държавно финансиране и търсят клиники, други стават здравни емигранти и се опитват да се включат в здравните системи на европейски държави.
Здравната каса покрива ли всички разходи за лечение в чужбина?
Здравната каса плаща за лечение в чужбина само тогава, когато лечението не може да се извърши в България и само за утвърдени и признати от науката методи на лечение. Не се плаща с държавни пари експериментално лечение. Когато пациентът получи одобрени от касата, всички разходи за лечение се плащат в пълен размер. Включително и всички разходи за проследяващо лечение и проследяване. За децата, освен лечението, се плащат също така пътни и квартирни, както разходи на придружител. За възрастните обаче, това не е така. Това е проблем, защото често пациентите нямат големи суми по сметка и организират дарителски кампании, за да заминат.
Справка от Здравната каса показва, че от началото на годината е финансирано лечението на 30 пълнолетни българи на стойност над 2 милиона лева. Това всъщност е броят на засегнатите наши сънародници.
За деца касата е похарчила над 3 милиона лева за 191 деца.
Ирена е позната от ефира на „Тази сутрин“. Първо по bTV тя разказва за щастливата развръзка.
Ирена Методиева преди да месеца претърпява трансплантация на бял дроб. И сега вече се възстановява вкъщи и правя упражнения.
След участието си в „Тази сутрин“ проблемите се решиха и Здравната каса плати цялото ѝ лечение. За да замине, Ирена се принуди да открие дарителска кампания, тъй като по регламент сама трябва да покрие разходите си за самолетни билети, престой и за придружител в Съединените щати.
„Когато ще съм излязла от операция, аз ще съм абсолютно безпомощна и ще разчитам само на подкрепата на моята майка, която ще бъде до мен и нямам представа как ще се справим. Разчитаме да съберем още пари“, казва през май Ирена.
Благодарение на съпричастността на близки на семейството, както и на напълно непознати, парите се събраха и на 17 октомври Ирена е трансплантирана в САЩ.
„С новите бели дробове се учиш на всичко. Учиш се да се смееш, да се изкашляш, да дишаш наново. Това не е нещо, като твоите собствени бели дробове. Ти трябва да ги научиш на всичко“, обясни Ирена Методиева, трансплантирана с бял дроб.
До 2019 година България има споразумение с трансплантационния център в Университетската болница във Виена, но договорът е прекъснат от австрийска страна. Миналия месец България е изпратила 10 български лекари от различни болници на обучение там.
„Големият проблем е, че странно защо не се обучава един екип от една болница. Трябва да има единен център, в който да се извършват тези белодробни трансплантации в бъдеще. Но никой не може да каже кога ще стане това – след 3, 5 или 7 години. Дотогава българските пациенти трябва да бъдат спасявани“, казва Наталия Маева, Сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“.
За трансплантациите на българи отговаря Изпълнителната агенция „Медицински надзор“.
От агенцията посочват, че засега единствената възможност за белодробна трансплантация на българи е в Съединените щати.
„…и то по индивидуални случаи, при наличие на строги медицински показания и след преминаване през съответните административни и финансови процедури за лечение в чужбина.“
На този етап остава задължението за пълнолетните пациенти да финансират сами пътни и квартирни разходи при лечение в чужбина. Сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“ е сезирало отговорните институции.
„Отговорите са уклончиви. Това, че не е проблем на държавата, тъй като нормативната уредба не позволява това. Но все пак трябва да мислим. Случаят с Ирена, тя е толкова далеч от родината си и отново разчита на даренията на обикновените хора“, каза Наталия Маева.
В писмо до bTV от Здравното министерство потвърждават, че касата не покрива битови разходи за пълнолетни българи на лечение в чужбина.
„Искам моята битка да е за обществото. За всички хора, които са след мен, които имат нужда и смятаха досега, че нямат надежда, да видят, че това може да се случи“, казва Ирена.
Тя ще остане за наблюдение в Съединените щати една година. Събраните пари от дарения ѝ стигат на този етап, за да живее и има нужда само от здраве.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
