Влизането на България в еврозоната остава сред ключовите успехи на 105-ото правителство, но кабинетът „Желязков“ подаде оставка на 11 декември. Това се случи след 11 месеца управление и след многохилядни протести, започнали с обявяването на параметрите на бюджета за 2026 г. и прераснали в силно обществено недоволство срещу корупцията и „мафията във властта“.
БСП и ИТН при президента Румен Радев" />
На този фон проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 5-12 декември сред 1000 пълнолетни граждани в цялата страна, очертава рязко влошаване на доверието към институциите и разместване в електоралните нагласи.
Данните са събрани чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните, при стратифицирана двустепенна извадка с квоти по основни социално-демографски признаци.
Антирекорди в доверието - кабинетът тръгна с 39%, си тръгва с 17%
Според социолога Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ страната навлиза в „началото на нова политическа ситуация“, а основният фон е тежка криза на доверие към институциите и криза на политическо лидерство.
Правителството, което в началото на годината е стартирало с 39% доверие, в края на управлението си „слиза от сцената“ с 17% доверие и 58% недоверие. Аналогична е динамиката и при оценката за работата на премиера Росен Желязков, чийто рейтинг в края е 21%.
От „Алфа Рисърч“ посочват, че подобни равнища са характерни за начина, по който коалиционни правителства са напускали властта и в предишни периоди – независимо дали след пълен мандат, или след оставка. Разликата този път е скоростта, с която се достига до подобен срив.
Парламентът е в хронична криза - одобрението остава около дъното
Данните очертават траен проблем и в Народното събрание, което остава сред институциите с най-ниско обществено одобрение. Изследването отчита продължаващо масово неодобрение и символично ниски нива на подкрепа – тенденция, която социолозите свързват с постоянната политическа конфронтация, скандалите и „нелицеприятните сцени“ в пленарната зала.
Президентът остава с най-висок институционален рейтинг - но и той губи
Въпреки общата ерозия на доверие, президентската институция остава „лидер“ сред институционалните рейтинги. Към декември 35% одобряват работата на президента Румен Радев, но тенденцията е низходяща – отчетен е спад от около 10 пункта спрямо началото на годината.
Според „Алфа Рисърч“ позициите на президента по теми като еврозоната и войната в Украйна поляризират обществените настроения: подкрепата идва основно от избиратели на БСП и националистически формации, докато симпатизантите на проевропейски партии остават критични.
Доверието в прокуратурата - на практика сринато
Проучването отчита и драматично ниски нива на доверие към и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов - 4% доверие при 58% недоверие.
Според социолозите това е показател за много тежка криза в правосъдието, чието решение зависи от сложни процеси – избор на нов ВСС и последващ избор на титулярен главен прокурор.
Електорални нагласи: ГЕРБ губи 4 пункта, ПП–ДБ расте – ножицата се затваря
По отношение на партийната подкрепа проучването показва разместване след протестите:
- ГЕРБ остава първа политическа сила с 21%, но губи около 4 пункта за половин година.
- ПП-ДБ отчита ръст и достига 17,8%, което води до съществено сближаване между първите две формации и индикация за оспорвана надпревара.
- „Възраждане“ – 11,6%
- „ДПС – Ново начало“ – 9,4%.
Възраждане“ и „ДПС – Ново начало“: Партиите са за курс към предсрочни избори (ОБЗОР)" />
Социолозите подчертават и още един важен ефект: регистрира се повишена заявена готовност за участие в избори – с 5 до 7 пункта. Ако това се реализира, може да означава между 300 и 500 хиляди избиратели повече, което променя тежестта на партиите с твърди ядра.
На ръба на бариерата: БСП и ИТН под натиск
„Алфа Рисърч“ отчита, че БСП и ИТН са сред формациите, които търпят най-сериозни електорални щети след събитията от последните седмици. И двете са в зоната около 4-процентната бариера, което поставя под въпрос парламентарното им представителство при избори „днес“.
Големият въпрос: много „други“ и много нерешили
Най-„зареденият“ потенциал за промяна остава при избирателите извън твърдите ядра:
- „Други“ партии – 9,9%
- Нерешили за кого – около 13%
Това според социолозите е знак за търсене на алтернатива и възможност за значими размествания в последния момент – в зависимост от това накъде ще се прелеят тези гласове.
Лидерски рейтинги - високо неодобрение за всички, рекордно за Пеевски
Изследването очертава обща тенденция на нарастващ негативизъм към партийните лидери, но прави впечатление, че Делян Пеевски е с изключително висок отрицателен рейтинг – 80% недоверие.
Социолозите посочват, че при ДПС механизмите на мобилизация не зависят само от личния рейтинг на лидера – и исторически партията е показвала способност да запазва резултати при слабо обществено одобрение към председателя си.
40% искат управление около „нова партия“ – но не непременно една-единствена
Сред най-интересните резултати е нагласата на 40% от анкетираните, които заявяват предпочитание за управление, „сглобено“ около нова политическа формация, различна от досегашните.
Социолозите уточняват, че това не означава автоматично подкрепа за една конкретна бъдеща партия – включително и за евентуален проект около президента, а по-скоро показва широка потребност от нов тип политическо представителство.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
