Моментните електорални нагласи на избирателите очертават тенденция към нов фрагментиран парламент и сближаващи се позиции между основните конкуренти. Това са изводите от социологическото изследване на агенция „Алфа Рисърч“ за декември 2025 г.
То е проведено в периода 5 – 12 декември 2025г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Политизацията на обществото и на младите поколения предполагат начало на много по-динамично развитие на електоралните процеси в сравнение с последните няколко години. Към момента се открояват няколко тенденции, които със сигурност ще продължат да търпят развитие:
- Ръст на желаещите да гласуват с около 300 хил. до 500 хил. души.
- Известно сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което предполага още по-изострено съперничество в предизборната кампания.
- Намаляващи електорална тежест на БСП, ИТН, изчакващи позиции сред избирателите на част от националистическите формации като Възраждане и МЕЧ.
- Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите /отново/ да очакват нови политически субекти.
БСП подава оставка, без председателя Атанас Зафиров" />
От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.
Ако изборите бяха днес...
Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента запазва първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес.
В следващите месеци ще стане ясно, дали публично обявената от Бойко Борисов спасителна акция с оставката на кабинета, има шансове да омекоти ерозията в доверието към партията, или не. Бойко Борисов запазва доверие от 21.6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58.8%.
След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 17.8% от решилите да гласуват. Лидерите на коалицията не извличат лични дивиденти, но запазват добри позиции. Асен Василев получава 14.6% доверие срещу 63.2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14.4% доверие срещу 57.1% недоверие, Божидар Божанов – 12.9% доверие срещу 56.3% недоверие. По-ниско остава одобрението за Атанас Атанасов – 8.2% срещу 58.3% неодобрение.
Възраждане е с подкрепа от 11.6%, която му отрежда трета позиция в електоралните предпочитания. Костадин Костадинов към момента се ползва с 10.8% срещу 60% недоверие.
Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите: 5.6% доверие срещу 80.3% недоверие, а при декларираното по-високо желание за гласуване, партията отстъпва на четвърта позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласуват.
Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент. Подкрепата за БСП се свива до 4.9%, а одобрението за лидера Атанас Зафиров до 8.4% (и 58.8% неодобрение). Зад ИТН застават 3.8% от решилите да гласуват, а одобрението за лидера им Слави Трифонов спада до 7.6% (и 61% неодобрение).
С 4.2% подкрепа към декември се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент. Доверието към Радостин Василев е 10.2% срещу 59.8% недоверие.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание.
Избирателната активност
В седмицата на протестите и правителствената оставка, декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 и 500 хиляди души повече). Сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z.
Потенциалът на партии, извън участниците в настоящия парламент: Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13.3% - че все още не са направили избор. Дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината.
Президентът Румен Радев запазва водещи позиции по институционален рейтинг, но също е засегнат от цялостната негативна тенденция. Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, срещу 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Той продължава да привлича симпатиите на избирателите на БСП и националистически партии, но острите атаки срещу въвеждането на еврото и позициите му по геополитически теми дистанцират привържениците на проевропейски формации.
Проучването на Алфа Рисърч, което стартира няколко дни след първия голям протест на 1-ви декември и приключи ден след подадената оставка на правителството, улавя както обществените настроения в разгара на протестите, така и резонанса от започналите питания – „накъде след тях“.
Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение. 59% изразяват пълна солидарност с тях, срещу 16% на противоположното мнение. Одобрението доминира във всички социални и електорални групи, с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на привържениците на БСП и ИТН.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
