
В декларацията на Генералния народен конгрес, в която либийските представители искат "прилагане на най-жестоки наказания за извършителите на това отвратително престъпление", никъде не се споменава България или българи. Пред Би Ти Ви заместник-министърът на външните работи Гергана Грънчарова заяви, че декларацията не е добра новина не само за нас, но и за цялата международна общност.
Сред другите искания на Конгреса са компенсации за "периода на ненавистния италиански колониализъм", както и за "огромните поражения от сраженията, водени в Либия по време на Втората световна война".
Президентът Георги Първанов коментира, че българските институции трябва да се обединят, за да постигнат бърз и справедлив край на процеса. Държавният глава е на официално посещение в Бразилия.
Според председателя на Народното събрание Огнян Герджиков декларацията на Генералния народен конгрес е само опит на либийската страна да намери изход от положението и на този етап не се налага българският парламент да излиза с решение по този въпрос. Но депутати от опозицията смятат, че се налага реакция от българска страна
Декларацията на Генералния народен конгрес няма силата на решение, но е поредно припомняне на непроменимата от години политическа позиция на Либия по СПИН-процеса.
Само преди няколко месеца либийският външен министър Мохамед Шалкам обяви, че единственият вариант за смегчаване на наказанието е преговори с роднините за парични обезщетения. България обяви, че няма да преговаря за обезщетения, а би участвала наравно с други европейски държави в хуманитарна мисия. Схемата за финансови обезщетения обаче бе повторена и от сина на Кадафи - Сейф ал Илсям.
Интересни са и самите решения, взети от Генералния народен конгрес. Конгресът реши да закрие Народния съд - институцията, която гледаше делата, свързани със сигурността на държавата. Пред този съд първоначално бяха изправени и българските медици. По-интересно обаче е това, че човекът, оглавявал Главна прокуратура на Либия по време на първоначалното разследване на българите, когато са извършени зверствата срещу тях, от вчера е на ключова позиция във външното министерство на Джамахирията - като първи заместник външен министър.
Последната сбирка на Генералния народен конгрес, чиито решения естествено не се следят в детайли от широката публика у нас, дава много ясни политически знаци за експертите в България.
Европейската комисия днес отново призова да бъде постигнато възможно най-бързо решение, позволяващо освобождаването на петте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, предаде "Франс прес".
"Комисията полага всички усилия за освобождаването на българските сестри и призовава за намиране на бързо решение на проблема", заяви нейният говорител Франсоаз льо Бай.
"Бихме желали либийските власти да направят всичко възможно, за да бъде решен най-бързо този проблем", добави тя.
Според доцент Владимир Чуков от Българския център за близкоизточни изследвания, решенията на Генералния народен конгрес на Либия ще се отразят негативно върху съдбата на българските медицински сестри. Експертът анализира, че след конгреса външнополитическата позиция на Либия се е втвърдила.
В либийското управление има много явни противоборства между две очертаващи се тенденции и групировки, заяви доцент Чуков. Едната група е около сина на Муамар Кадафи - Сейф Ал Ислам. Другата - е консервативната, която след конгреса е надделяла в управлението на страната.
На въпроса дали смята, че победата на консервативното крило пряко ще се отрази на съдбата на българките в Либия, доцент Чуков отговори така: "Няма защо да се заблуждаваме. До преди няколко дни голяма част от наблюдателите, включително и аз, много силно таяхме надежда, че ще бъдат осъществени промени в Наказателния закон на Либия по посока да бъде премахнато смърното наказание за това деяние, което се приписва на нашите медицински сестри. Също така очаквахме външният министър Шалкам да бъде сменен от прагматично настроения посланик във Великобритания. Уви, това не стана."
По време на сесията си Народният конгрес на Либия е взел решение да се създаде отделно министерство за правата на човека.
"Факт е обаче, че за министър е назначен човек, който е известен в Либия като проявил се с репресии срещу опоненти, с мъчения срещу опоненти", посочи Владимир Чуков.
Човекът, който ще оглави министерството за правата на човека, в миналото си - като министър на образованието - е забранил изучаването на чужди езици в либийските училища. Вчера фондация "Кадафи", оглавявана от Сейф Ал Ислам, е заявила, че няма да работи с този министър.
Според Владимир Чуков трябва да се преосмисли натиска от страна на Европейския съюз по делото, макар този натиск да е единственият потенциал, с който разполагаме.
Попитан дали смята, че посещенията на евролидери в Либия са били с обратен знак, експертът каза: "Не искам да правя такива изводи, но е факт, че нещата не отиват на добре, напротив."