Полина Куцарова страда от заболяване, което преди седем години я приковава към инвалидната количка. Това ограничава възможностите на младата жена да види повечето забележителности в страната, защото във всеки четири от пет обекта у нас се сблъсква с труднопроходими места.
“Как ние – инвалидите, да отидем в Трявна и да разгледаме прословутите къщи със слънцата, как, ние не сме хора втора ръка”, попита Куцарова.
Полина решава да отстоява правото си на достъпна среда след посещение на архитектурно-етнографския комплекс “Етър" край Габрово, където успява единствено да надникне през портата.
“Стоях пред портата, гледах вътре и не можех да вляза, и се почувствах много унизена, доплака ми се, ако бях сама, щях да плача, ядосах се и казах, че ще ги съдя обърнах се към комисията по дискриминация и оттам започнаха", допълни Полина.
Следват дела, последното от които завършва с решение на ВАС през септември, според което освен глоба, управата на “Етъра” се задължава да осигури равен достъп до комплекса. Няколко месеца по-късно заварваме там гостоприемство, но нищо в полза на хората с увреждания.
Ангел Гоев, директор на АЕК “Етър" обясни: “Всеки в инвалидна количка може да влезе, влизали са, влизат и ще влизат тук, разбира се, плоскостта е малко по-грапава, но те влизат, те имат достъп. Ние не можем да направим една пътека, било то от асфалт или било то от цимент, някаква форма, защото характерът на "Етър" е музей на открито”.
От ръководството на комплекса уточниха, че обмислят варианта да купят мобилни платформи за инвалидни колички. Проектът е на идейно ниво, тъй като практиката е непозната за страната ни.
