Гранитната зала на Министерския съвет събра на едно място почти целия медиен бранш - телевизионни, радио оператори, печатни медии, регулаторни органи и дори представители на рекламния бизнес. Експертите се обединиха около мнението, че новият закон трябва да защити правата на зрителите и слушателите.
„Ако се оплаче срещу определена търговска информация, срещу нещо, което е накърнило неговото достойнство, той може да се оплаче в комисия по етика, която в много кратки срокове - седем дни ще има решение по неговият казус”, каза Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО.
Всъщност Съветът за регулация и в момента функционира, като в него доброволно са влизат около 200 участника на медийния пазар. Новият закон трябва да засили функциите на този орган. От Асоциацията на българските радио и телевизионни оператор настояват още новият медиен закон да извади "на светло" собствениците на медиите, тъй като в момента много от вестниците са с неизвестни притежатели.
„Спорен е въпросът за прозрачността на печатните медии. В момента не е ясно и няма регистър кой стои зад дадени вестници. Същевременно можем да твърдим, че дори в електронните медии може да постигнем по-голяма публичност и прозрачност”, каза Камбуров.
Проектът за нов закон за електронните медии трябва да бъде готов през ноември. След това ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.
