Правителството и мисията на Международния валутен фонд, останаха на различни позиции за размера на минималната работна заплата от догодина.
Увеличението, от сегашните 120 на 150 лева, на минималното възнаграждение, ще струва на бюджета само 20 милиона лева, а разходът на работодателите в резултат на промяната, ще е 68 милиона лева. Това са част от аргументите, с които социалният министър Христина Христова, защити пред мисията на МВФ, заложения в бюджета за 2005 година по-висок размер на минималната заплата у нас.
Промяната ще засегне малко над 460 хиляди заети в бюджетната сфера и в реалния сектор. Очаква се те да внесат в хазната допълнителни данъци върху доходите си от около 600-700 хиляди лева. Ще бъдат раздвижени и останалите плащания, а също така ще се увеличи потреблението, посочи министър Христина Христова.
"Много работодатели дават минимална заплата, а до 150 лева и над 150 лева дават вече нерегламентирани с8редства на хората. Една част от хората отново ще излязат от сивата икономика - отново ще се редуцира сивата икономика", каза социалният министър.
След днешните разговори стана ясно, че позициите на Фонда и правителството остават различни. Ръководителят на мисията Ханс Фликеншийлд беше лаконичен:
"Това, което ни притеснява е конкурентноспособността на икономиката и определено жизнеспособността на валутния борд."
"Конкурентоспособността няма да намалее от това. Напротив, смятаме, че конкурентноспособността на икономиката зависи и от качеството на работната сила", заяви министър Христова.
Пред МВФ е било заявено и намерението за увеличаване на извънредния труд на работниците, но само с тяхно съгласие. В момента България прилага международна конвенция, според която допълнителното работно време в годината е 150 часа или 21 работни дни. Обсъдени са били още, увеличаването на гарантирания минимален доход на 55 лева през 2005 година и намаляването на парите за Програмата от социални помощи към заетост. От догодина работещите по нея ще са по-малко- 65 хиляди и ще имат вместо 6-, 4- часов работен ден.
