Страната ни е член на ЦЕФТА от 1998 година, а от началото на тази е и неин председател.
В доказателство на това, че участието в Централноевропейската инициатива логично предхожда пълноправното членство в Евросъюза, българският премиер посочи Словения, Словакия, Полша, Чехия и Унгария. След приемането им в Съюза през май, тяхното членството в ЦЕФТА автоматично се прекрати, а в организацията останаха България, Хърватия и Румъния.
"Мисля, че организации или споразумения като ЦЕФТА са необходими като платформи, бази за преговори, за диалог, за уточняване на въпросите от общ интерес", каза премиерът Симеон Сакскобургготски.
"Като крайна цел, Хърватия си поставя пълноправното членство в Европейския съюз, но този трънлив път изисква усилия главно в рамките на ЦЕФТА", заяви Андрия Хебранг- зам. министър- председател на Р Хърватия и министър на здравеопазването и социалните грижи.
"Институцията има капацитет - почти двойни са темповете на растеж на външнотръгвоските ни връзки с държавите от споразумението", каза Василе Раду - делегиран министър за търговия на Румъния.
Подобряването на регионалната инфраструктура и либерализирането на търговията с промишлени стоки са били обсъдени на срещата. Тя завърши с подписване на обща декларация, която получи и Македония като държава-кандидат за ЦЕФТА.
Централноевропейската инициатива за свободна търнговия да не бъде затворена за държавите извън Централна Европа. Тази идея обещаха да обсъдят държавите-членки на следващата си годишна среща в Хърватска.
