Около 900 български граждани са екстрадирани от Холандия от началото на годината досега.
Това сочат данните на българското посолство в Хага.
Практиката на масовите депортации с чартърни самолети, до която холандските власти често прибягваха през 2002-2003 година, е почти преустановена.
По неофициални данни през последната година нелегално работещите българи в страната на лалетата са намалели от 25 на 15 хиляди души.
Въпреки това, причините те да са там, както и начините, по които се устройват на работа, не са се променили.
Периодично повечето гурбетчии се връщат до България - за кратка почивка. После отново заминават.
В Холандия работят предимно български турци. Това, че знаят турски, безкрайно им помага на място.
"Турското винаги трябва да го знаеш. Всичките патрони са турци там. Питаш насам-натам, ако ти дадат, работиш", разказва Метин.
"Патроните" са посредниците, които държат полулегални или нелегални бюра по труда и осигуряват работа на масата българи в Холандия.
"Първо викат, че е малко трудничко да си намериш работа, нали. Като турист, защото е забранено, нали. Но след това със заплащането като таковаш, няма накъде, защото се нуждаят от работници", казва Бехидже.
Нелегалните взимат на половина по-малко от легалните работници. Обикновено разликата остава при посредника. Въпреки това повечето от гурбетчиите са доволни от парите, които изкарват. На ден се взимат минимум по около 50 евро.
"Кой ще бачка за 150 лева в България. Да са заплатите 300-400 лева, никой няма да мърда от Българият", казва Метин.
"В България като няма, какво ще правиш, няма накъде, никой не те храни, кат седиш в къщи. То и заплащането го знаеш какво е", допълва Бехидже.
Още за живота на българските гурбетчии в Холандия ще ви покажем утре в предаването "Би Ти Ви Репортерите", във филма на Десислава Стоянова и операторите Добромир Иванов и Благой Момчилов.
