Бай Йосиф, както свикнахме да го наричаме всички, е роден на 14 май 1909 година във врачанското село Чирен. Освен че бе първият в най-новата политическа история на България, който винаги носеше папионка, той 30 години е бил народен учител, една година Хумболтов стипендиант, а три години от живота си, е прекарал в лагера на остров Персин край Белене.
Йосиф Петров е пратен на заточение след унгарските събития през 1956-та година. В лагера поетът съчинява стихове, които помни наизуст до освобождаването си. Едва след това ги написва на хартия, и ги заравя в земята. Там престояват 30 години, скрити в буркани. Сега стиховете са публикувани в книгата му "Вик от каторгата".
Една от последните медийни изяви на Йосиф Петров беше пред Би Ти Ви, в "Шоуто на Слави", на 15 май 2001 г. Вечно усмихнатият Бай Йосиф тогава не скри, че е сърдит:
"На системата, ако нямаше оная тоталитарна система нямаше да има мъчители и страдащи."
Опелото на Йосиф Петров е утре в 14 часа в столичната църква "Свети Седмочисленици".
