Още като дете Николай Донков видял Кастро на живо. Той и семейството му, което прекарало 9 години в страната, се запознали с Кастро при смешно-страшни обстоятелства на едно кръстовище в Хавана.  

„На един светофар  на червено Фидел спрял с джипа и баща ми срещу него и той пушеше, и си изпуска цигарата на седалката и бърка... две дула зад Фидел кво става компаниеро и компаниерото дими. Това помня от него и смях”, разказа Николай Донков.

За разлика от покойния лидер на българската компартия Тодор Живков, който се появяваше само на манифестации и пленуми на ЦК на БКП, през 80-те години на миналия век, Ел Команданте живеел като обикновен кубинец.

„Беше човек, който беше достъпен, човек който можеш да видиш на улицата, отишъл заради някого в Тропикана, но това беше някога”, спомня си Николай Донков.

Кастро няма политическа опозиция в Куба, но още преди 30 години станало ясно, че не всички кубинци са му лично предани.

„Имах една съседка, която не искаше да чува името Фидел. Имаше трима сина и тримата не бяха живи, защото той изнасяше революция в Ангола, изпращаше контингенти и за тази жена той не може да бъде спасител на каквото и да  е”, каза Донков.

Днес Николай Донков мечтае кубинските му приятели да забравят революцията и да се възползват от промените в страната си.