Един от филмите, които пенсионерите гледаха бе "След края на света".
"Ами знаете ли това е точно нашето детство, моето детство. Аз съм закачил от много бедните години, ходил съм с галоши на училище в София", споделят след прожекцията зрителите.
"И бомбардировки сме преживели и купонни времена и недоимък. В университета ходехме с дървени обувки. Започнахме от нищото, но все пак успяхме да постигнем нещо. Не бяха весели години след войната знаете какво е."
"А сега как се справяте?"
"Трудно."
"Защо?"
"Ако малко помисли държавата за нас, пак можем да живеем добре.
Който има добри деца и му помагат е добре, който е останал сам на пенсия - тежко му и горко."
