Доставен в далечната 1900 година от мюнхенска фабрика, механизмът почти не е спирал да работи, а точността му е плюс минута на два месеца. За уникалния градски часовник от години се грижи бившият техник, а сега пенсионер Николай Маринов.
Днес камбаните на часовника бият на всеки петнайсетина минути. За да бъдат ударите им безпогрешен ориентир на видинското гражданство, за механизма от Бавария всекидневно се грижи Николай Маринов. Вече седма година с любов нарича часовника "Дядото".
"Той е верен, няма да ме подведе, ако редовно си получава порцията масло, което ме у необходимо, и то не друго, а точно това, което съм установил, че най-добре го подхранва. В такъв случай той ми се отплаща добре с една много точна работа", сподели Николай Маринов.
Освен да го смазва, той трябва да навива механизма редовно.
Да бъде въртяна манивелата изисква голямо физическо усилие. Тя повдига 3 цилиндъра всеки по близо 300 килограма, разказва Маринов. За сметка на това, според него самият механизъм е технически опростен. Единствен отмерва времето чрез лоста на Манхардт, кръстен на несъществуващата вече германска фирма- производител.
Часовникът е преживял войните и опустошителното наводнение през 1942 година в града. За последните години е спирал само в часа на разрушителното земетресение в Турция през август 1999 г.
