Проектът вече е към края си. Легендата разказва, че в деня на света великомъченица Варвара сляпо момиче прогледнало. От тогава бежанците от Беломорска Тракия, които се заселили тук, нарекли селото на нейно име.
300-те жители са наследници на няколко поколения, живели без храм. Ценители на спокойствието тук, все хора на изкуството, идват в селото в началото на 80-те. С тях идва и идеята за божия храм.
"Искахме да направим параклис или нещо, което да остане, но преди 89-а не беше възможно", обясни дизайнерът Стоян Бочев.
Петнадесетината ентусиасти успяват да убедят община Царево да осигури място за градежа. Сега всеки помага - с каквото може.
"До покрива го правихме с един колега, Петко се казва, после останах сам. Работя си. Най напред работя за удоволствие, не може да се опише това. Тука някакво вдъхновение получавам, не знам. Не се изморявам като работя", каза Валентин Йорданов, преселник във Варвара.
"Сега чакаме църквата да поеме нещата в свои ръце", посочи Бочев.
"На този етап има недостиг на свещеници в Сливенската епархия. Това е голяма икономия от страна на църквата, но се надявам, че ще има кой да се грижи за духовните нужди на тези хора", каза отец Стоян Кралев.
За да се чуе гласът на камбаната над Варвара са нужни не само ентусиазъм и вяра, но и пари.
За да бъде осветена на 4 декември - Денят на Света Варвара - черквата се нуждае от около 30 000 лева. Тъй като епархията не може да помогне, инициаторите на проекта даряват, организират благотворителни концерти и изложби. Националната художествена академия е обещала иконописите и иконостаса.
