Те се основават на нов Закон за информацията в Сърбия, който забранява държавата да субсидира подобни издания. В момента седмичникът "Братство", както и периодичното списание и детския вестник на българското малцинство, се издават с финансовата подкрепа на сръбската държава.
Забраната сръбската държава да финансира подобни издания влиза в сила от април следващата година и ако до тогава не се намери друга форма на финансиране, българското малцинство в западната ни съседка ще остане без свой вестник. Според издателите на вестника, това ще означава и бърза асимилация на българите.
"Най-големият проблем е за малцинството, защото остане ли без вестник и без останалите такива списания, то остава фактически без основната нишка, която поддържа националната кауза на българите тука, в Сърбия, която ги подсеща, че те са българи по народност и потекло. И случи ли се да стане това, горе-долу асимилацията ще се развихри още много по-силно и вероятно тогава в един много кратък срок, в който малцинството фактически и статистически ще изчезне", коментира главният редактор на "Братство" Кирил Георгиев.
Според последното преброяване, в Сърбия и Черна гора има 20 475 българи. Повечето от тях обаче живеят в най-бедните райони и не могат сами да финансират собственото си издание.
"Издава се с подкрепа от държава Сърбия и ние уважаваме, това е много голяма работа за нас, защото на икономическа база не може да се продава на нашите общини, където живеят най-бедните хора - в Цариброд и Босилеград", обясни Велимир Костов, директор на издателска къща "Братство" на българското малцинство в Сърбия и Черна гора.
Възможно решение за запазване на българските издания в Сърбия и Черна гора според представителите на нашето малцинство е след като спрат сръбските субсидии, изданията да бъдат дотирани от българската държава.
