От другата страна на границата е сръбското село Ново Корито, в което има 100 трактора, сто косачки и много комбайни, но няма достатъчно земя за обработване.

Роднините от двете села искат да си направят кооперация, но им казали, че това не може да стане, докато не се открие граничен пункт.

Освен с опита си да направят трансгранична кооперация, селяните от Салаш са известни с любовта си към класическата музика.

Между българското село Салаш и сръбското Ново корито разстоянието е няма и 8 километра, но за да се срещнат роднините от двете съседни села трябва да изминат поне 120 километра, преминавайки през най-близкия граничен пункт - Връшка чука.

Преди 40-50 години по средата между двете села имало митница и роднините свободно се срещали и работели заедно.

Сега границата се отваря само веднж годишно в края на юли, когато Салаш и Ново корито правят на браздата общ събор и кроят планове за общ бизнес.

"Те имат към 100 трактора, там в селото има и стотина косачки, имат и комбайни и просто искат да обработваме земята заедно на изполица. От нас земята от тях техниката и съответно да се разделя. Обаче се оказа, че пункт трябва да има иначе няма друг начин да се пресеча границата", разказва Тонко Иванов, кмет на село Салаш.

В Салаш си говорят, че в община Белоградчик вече е готов работният проект на нова митница и от догодина, както обещал един министър, тук ще се строи граничен пункт.

Освен за земята, в Салаш мислят и за културата. По цял ден бабите работят на полето, а вечер се пременят в носии оставени от техните баби и се събират да пеят. Най-голямото културно събитие от последните години в селото е било двукратното гостуване на Видинската филхармония. Селяните седяли чинно, въодушевено слушали класическа музика и плакали.

Любовта на Салашци към симфоничната музика е възпитана още докато били деца. Навремето тук имало известен музикален педагог Тодор Кръчков, който създал хор от 80 души и духов оркестър, с който изпълнявали оперети. Сега от онзи детски хор са останали 13 баби, а доайенът им е 76-годишната баба Веска.

"Слушам по радиото кога пеят опера или нещо друго. Харесва ми, но не е нашият. Ние сме със стари разбирания, стар стирл имаме. Слушам и тях. Любимата музика си ми е нашата музика, нашите песни. Ние сме пели тук от дете. От ученичка съм пяла", разказва Веска Войчилова.