
Екип на Би Ти Ви, провери, какви са спомените на селото.
В село Осен, край Враца, ни посрещна Христо Петков. Учител по история. Дълги години той събира късчета от историята, за родното място на Ботев. Разказва, че дядото на поета - Петко, е живял в селото, тогава Мали Осен. Бил по-заможен от другите. Имал е и воденица. След нападенията на ордите на Осман Пазвантоглу, около 1827-ма година, дядо Петко решава да напусне селото.
"Прави угощение на цялото село, заколва две крави, сготвят манджите, а кожите пълнат с бакър и ги хвърлят в яза. И заминават, като казват, че заминават за Орехово, и там за Румъния, а те отишли в Никопол и оттам в Калофер", разказва Христо Петков.
След години, синът му, Ботьо Петков, вече женен, се връща в селото и основава училище. Тук се ражда и синът му - Христо. По това време в селто няма църква. Най-близката е в съседното село Девене.
Църквата "Свети Апостоли Петър и Павел", е като стотиците църкви, пръснати из цяла България. Тази обаче се различва по едно наистина уникално нещо. Местните хора твърдят, че в нея е кръстен, не кой да е, а поетът и революционер Христо Ботев.
Църквата е изградена през 1843-та година, от надгробни камъни, взети от гробището, върху което е построена. Първият свещеник в църквата е поп Тудор, който е кръстил поета, според неговия правнук.
"На генерал Кирил Ботев, като командир на поделението във Враца, му е задаван същия въпрос, дали действително Христо е кръстен във Девене, и той казва, да, действително", разказва Александър Поповски пра-правнук на поп Тудор.
За родното място на поета са водени много спорове. През 30-те години е имало такъв между Калофер и Карлово. На въпрос, дали село Осен, е родното място на Ботев, даскал Христо ни отговори така:
"Ботев си е Ботев и е на цяла България. Не е на Калофер не е и на Осен".