Когато няма надежда да бъде спасен животът на човек, болен от неизлечимо заболяване и с тежки страдания, да се прилага евтаназия. Тази промяна в Закона за здравето предложиха депутати от ОДС, Народен съюз и БСП.

"Знае ли някой тук какво значи да имаш парализа на четирите крайника и да мърдаш само очите си, със счупен врат - това не е живот, това е вегетиране, той дори не може да се самоубие", заяви Борислав Китов от Народен съюз.

"Факт е, че сума народ се самоубива, и факт е, че сума народ излишно страда и има такива състояния на живота, в които просто това не е живот", аргументира се и Огнян Сапарев от БСП.

Депутати от СДС и НДСВ опонираха, че евтаназията е против християнските и конституционни норми.

"Евтаназията е активно действие и с него се отнема живота на пациента. Милосърдието е обратното - да се стремиш да запазиш до края живота на пациента, докато е жив, до последната минута", посочи Лъчезар Тошев от СДС.

"В член 4 на Конституцията, който е един от основните членове, който може да се промени само с Велико Народно събрание, е казано, че в България се гарантира правота на живот на всеки индивид", подчерта Стоян Кушлев от НДСВ.

Депутатите днес не решиха дали евтаназията да бъде забранена или разрешена. Споровете ще продължат и другата седмица.

Различните държави застават на различни позиции по въпроса за евтаназията. Доброволното умъртвяване се ползва с голяма обществена подкрепа в Холандия, където бе узаконено преди две години. Въпреки че бе легализирана сравнително скоро, в Холандия евтаназията не се смята за престъпление от 1984 г., когато магистратите и Кралската медицинска асоциация определиха строги правила за лекарите. За да бъде извършена евтаназия, законът изисква пациентът да изпитва "непоносимо страдание". Допитване сред лекарите обаче показва, че основният мотив на страдащите да желаят смъртта е "загубата на достойнство". Това отслабване на контрола накара редица британски организации да започнат кампания против легализирането на евтаназията на Острова. Досега там съдът е разрешил процедурата само веднъж - на изцяло парализирана пациентка, която е на животоподдържащи системи.

Втората страна, узаконила евтаназията, е Белгия. Там се изисква писмена декларация от пациентите и се изчаква един месец, преди извършване на умъртвяването. На косъм от легализирането на евтаназията бе Австралия. През 1996 г. в Северната територия бе приет такъв закон, но две години по-късно бе отменен от австралийското федерално правителство.