
Съставът мотивира отлагането със заболяване на единия от заседателите, което не позволило решението да бъде изготвено в срок.
Шестимата медици влязоха и излязоха от съдебната зала безмълвни. Изненадани и разочаровани бяха и роднините на заразените деца. Те очакваха присъдите за българските медици.
Заседанието на Наказателния съд в Бенгази протече при изключителни мерки за сигурност.
Подсъдимите българи са: медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев.
Петте сестри и палестинецът Ашраф бяха арестувани на 9 февруари 1999 година в детската болница в Бенгази, след като им е обяснено, че ги викат за справка. По-късно в ареста попада и съпругът на Кристияна Вълчева - д-р Здравко Георгиев.
Те бяха обвинени, че са организирали и осъществили заразяването със СПИН на 426 деца от Бенгази. Обвинени са и за извънбрачни сексуални връзки, производство на алкохол и незаконна търговия с валута.
Първото заседание на Народния съд в Либия се провежда през февруари 2000 година. На него не присъстват български дипломати. Прокурорът прочита, че шестимата са обвинени в заговор срещу Либия под диктовката на ЦРУ и МОСАД, и умишлено заразяване със СПИН.
СПИН-процесът се разглежда от наказателен състав в Бенгази от месец юли миналата година. В наказателното дело в Бенгази са подсъдими и хората, водили разследването срещу българите. Обвиненията срещу тях - за насилие срещу шестимата, нито веднъж не са прочетени в съдебната зала. Според наблюдатели, на тази инстанция са внесени всички възможни доказателства, които оневиняват българите и доказват, че децата не са заразени умишлено, а епидемията е възникнала преди българските медици да започнат работа в болницата. Основните доказателства за това са докладът на професорите Монтание и Колици, както и експертните мнения на още десетина изтъкнати имена.
През януари тази година посланиците на Холандия и Великобритания в Либия връчиха на либийското правителство официален демарш от името на Европейския съюз. Там се казваше, че поради липсата на доказателства по обвиненията срещу българите, Европейският съюз счита за далеч по-подходящо обвиненията да бъдат оттеглени, а медиците - освободени.
Няма голяма вероятност нещо да се промени до 6 май и затова не можем да си позволим да бъдем прекалени оптимисти. Така председателят на парламента Огнян Герджиков коментира новината от Бенгази. Той обаче допусна, че Муамар Кадафи ще помилва българите в опит Либия да изчисти името си на тоталитарна държава.
"Всякакви варианти са възможни. Възможни са и най-тежки присъди, за да може да има възможност след това Муамар Кадафи да се прояви като един държавник с демократично мислене и да направи един жест на опрощаване, който да направи впечатление на световната общественост", каза Огнян Герджиков.
Главният прокурор Никола Филчев заяви, че очаква "смекчаваща отговорност за българските медици на един по-късен етап от съдебния процес". И уточни, че това може да стане след държавна намеса на високо равнище. Никола Филчев наблюдава делото в Либия от началото му.
Министърът на правосъдието Антон Станков заяви, че поредното отлагане на делото, е тревожно за състоянието на медиците в Либия. Той отказа коментар по този въпрос, но сподели мнението на Филчев, че в момента по делото дипломацията и правосъдието действат в синхрон.
Никола Филчев уточни, че сега и от наша страна, и от страна на Либия, не се допускат грешки.
"Всъщност работата е изпусната много преди сегашното правителство", посочи главният прокурор.
Оправдателните присъди за медиците ни в Либия са най-малко вероятният изход. Такава прогноза направи тази сутрин пред Би Ти Ви предишният адвокат на българските медици Владимир Шейтанов. Процесът се използва за вътрешнополитически цели в Либия, вътрешното развитие на делото е преди всичко политическа работа и затова то отдавна е решено, заяви по Би Ти Ви Шейтанов. Според него, чисто юридически, шансовете са огромни, но намесването на голямата политика пречи, е мнението на адвоката. Шейтанов е на мнение, че 5-годиншният процес е не само срещу нашите медици, но и срещу българската външна политика в определен етап.