От вчера България изпълнява съюзнически задължения чрез противовъздушната отбрана, която е включена към тази на НАТО. Със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев се прехвърлят правомощия за управление на върховния главнокомандващ на НАТО - генерал Джеймс Джоунс.

Тази сутрин знамената на НАТО, България и на трите вида въоръжени сили бяха издигнати на тържествена церемония пред сградата на Обединените стратегически щабове в София.

Церемонията започна с вдигането на флага на НАТО и националното знаме в 9 часа пред сградата на Обединените стратегически щабове. Генерал Колев поздрави с членството в Алианса както почетния караул от Националната гвардейска част, така и всички командири и началници на щабове от гарнизоните в цялата страна, които бяха дошли специално за церемонията.

След приемането в НАТО генерал Колев заяви, че очаква адекватни политически решения за продължаване на реформата.

Освен с издигане на знамената, Генералният щаб отбелязва приемането в НАТО с отпечатването на плакати и изработването на значки.

След церемонията започна общоармейско съвещание на началника на Генералния щаб на Българската армия. Генерал Колев разясни пред командирите и началниците на щабове в армията визията за развитието на въоръжените сили. Тя предвижда до 2015-а година армията да има до 160 танка, до 192 артилерийски системи с калибър над 100 мм и 20 бойни самолета.

На общоармейското съвещание стана ясно, че след започването на стратегическия преглед на отбраната през декември 2002-ра година - вариантите за развитието на армията до 2015-а година са били два. Те са обощени след многобройни консултации на 21 експертни групи, които са преценявали рисковете за България и възможностите за превъоръжаване и преструктуриране на армията.

"Вариантът на Генералния щаб предвижда численост от 48 000 военнослужещи и граждански лица в хода на заключителната среща на съвместния екип и българската страна. Ръководството на Министерство на отбраната чрез заповед на министъра утвърди численост от 39 000 военнослужещи и граждански лица, като водещ мотив бяха ограничените ресурсни възможности за осигуряване на въоръжените сили", посочи ген. Колев.