За мъжете от силистренското село Гуслар най-големият проблем е, че в селото нямат кръчма. За да пият по едно, трябва да ходят 5 километра пеша до съседното село. Това, че няма кръчма, всъщност е добре за селото, смята кметицата на Гуслар, която преди да седне на кметския стол, беше чистачка в общината. Освен кръчма, в Гуслар нямат и магазин, нямат и здравен пункт, нямат училище, нямат и работа. Не получават и социални помощи. На повечето гусларци не им се полагали, защото си гледат крави и овце. Вече почти и хора няма. От 650 жители са останали няма и 60.
"Навремето имаше хора селото. Но българите се издигнаха, турците си заминаха за Турция и останаха тук 5-6 семейства", разказва Илия Караилиев.
Дори тези от българските турци, които са останали в Гуслар живеят повече с проблемите на Турция, гледат основно турска телевизия и не могат да кажат дори кой е президент или премиер на България.
За решаването на проблемите на Гуслар се грижи кметицата, която доскоро се е грижила за чистотата на кметството.
"Аз преди работих 4 години като чистачка. Но последно време стана някое и друго хубаво, сега съм кметицата на туй село", казва Адевие Ахмед Адем, кметски наместник на с. Гуслар.
Освен беднотията, най-големият проблем, според Адевие е, че който се разболее, а няма автомобил или каруца, трябва да върви 5 километра пеша, за да го прегледа лекар в съседното село Безмер.
Селяните обвиняват държавата, че не се интересува от тях.
"И за хляб пари нямам. Ни помощ, ни нищо."
"Как живееш, ток имаш ли, вода имаш ли?"
"Ей горе - къде живея. Като Саддам Хюсеин", казва Илия Караилиев.
Единственото, което искат в Гуслар е работа и ако може изкупната цена на млякото да се повиши.
