Телефонният приемник е миниатюризиран до размерите на часовник. Звуковите трептения от него се предават на костта на ръката от апарат, прикрепен към китката. Използва се биологическото явление, известно като костна проводимост. Благодарение на него човек може да чуе собствения си глас, дори когато ушите му са запушени.
Прототипът носи работното наименование "Нашепване на пръста". Краят на пръста предава трептенията на костната система на ухото. Там те се превръщат отново в звукове на човешката реч и отекват в главата. Така разговорът е толкова тих, че не може да бъде чут от никого другиго, освен от двамата събеседници.
Същевременно изследователите проучват възможностите за създаването и на друг вид апарати. При тях разговорът би могъл да се води, без да се произнесе и една дума. Специални детектори ще улавят движението на мускулите при учленяването на определени звуци, без гласните струни да са задействани. Съкращаването на лицевите мускули по определен начин ще се превръща в съответни вибрации, които могат да бъдат предадени до ухото на събеседника. Способът ще улесни комуникацията при силен околен шум и ще даде възможност и на немите да разговарят.
