На празника на свети Константин и Елена в Българи се събират нестинари от цялата страна.
За параклиса на нестинарките се грижи леля Дукина. Тя облича кумизмите - иконите с дръжка, които водят шествието преди нестинарските игри. Тук обаче празнуват свети Константин и Елена не на днешния ден, а по стар стил на 3-ти юни. Сред малкото останали жители на Българи никой не играе върху огън, затова през последните години пристигат нестинарки от Созопол, Бродилово и от София. В параклиса те "прихващат" и скачат върху огъня.
"И като им обличаме кумизмите и тъпънът тупка и тия най-така, най-така - рипкат от прихванато. Люскат се, джаскат се като прихванати, както казваме ние, влязат в огъня та им мине", обяснява Дукина Димитрова.
Леля Дукина от малка е свързана с нестинарството, но признава, че танцът върху огъня за нея все още е мистерия: "Ние си приказваме вечер с моя дядо Митко, как така да газиш в огъня, толкав огън и да не ти става нищо. Това си е или наследство, или болест. Такава страст, която да влиза в огъня. Чудно ни е и на нас, дето го гледаме всяко година."
Досега леля Дукина не е опитвала да влезе в огъня.
"Как ще се опитвам? Я малко като ме опари и бягам", казва жената.
Други обаче пробват, понякога на пияна глава, затова при нестинарските игри винаги до огъня чака и линейка.
Хората вярват, че преминаването през огъня носи здраве и благоденствие.
