Може ли работата да бъде хоби и хобито работа, от която човек не само да живее добре, но и всеки ден да научава нещо ново и интересно? Може - според съвременните пътешественици като Бруно Бауман.

"Аз не исках да разделям живота си на две - когато работя за заплата и когато се забавлявам, и затова още много млад - на 16-17 започнах да пътувам, но не на ваканции, а за да се уча и да приемам различния начин на живот..."

Жаждата по различния начин на живот е отвела Бруно Бауман до всички точки на света, където се е опитвал сам да надмине човешките възможности.

"Аз съм един от малкото хора в света, може би единственият, който е прекосил сам пустинята Гоби, а това означава да преценяваш не само всяка глътка вода, но и всяка мисъл, докато вървиш по безкрайния пясък където лесно можеш да умреш...

Другият много интересен за мен район е Тибет, защото там има много какво да се научи... В Хималаите съм виждал бегачи на дълги разстояния, които са в транс и бягат дни наред с висока скорост, без да се уморяват.

Йогите, които медитират в пещерите при минус 40 градуса без топли дрехи и храна, го правят седмици и месеци наред, без да им се случи нищо лошо, защото те са господари на духа си каквито трябва да бъдем и ние."

Сега пътешественикът се е посветил на Съвременния път на коприната - от Китай до Западна Европа. По него, според Бауман, трябва отново не само да се търгува, но и да се обменят култури, религии и знание, защото така ще намалеят конфликтите, а светът ще стане едно по-добро място за живеене.