Повечето от записите се съхраняват в Музея на Карузо в Ню Йорк. Записите, направени през 1902 г., били първите безспорни хитове в тогавашната звукозаписна индустрия. Един от пионерите в тази дейност, американецът Фред Гейсбърг, работил за лондонската компания "Грамофоун енд Тейпрайтър", бил известен като "основателят на записите с търговска цел". Той има голям принос за разработването на технологията, използвана при записите на Карузо. Освен техническите си способности, Гейсбърг имал и отличен усет за таланта. Когато той и асистента му чули италианския тенор, били впечатлени.
След като говорили с Карузо, те се обадили в компанията и казали, че певецът иска по 50 долара на плоча. По онова време звукозаписните компании имали истински късмет, ако продадат по 10 плочи от един изпълнител. Затова от фирмата изпратили телеграма на Гесбърг, в която пишело: "Не записвайте Карузо, хонорарът е баснословен." Гейсбърг решил да рискува. Той записал 10 песни на Карузо в хотелската си стая в Милано. Когато по-късно те зазвучали в Лондон, имали невероятен успех и били продадени в хиляди копия.
Тенорът сам признава, че записите, направени от Гейсбърг, били трамплин за кариерата му.
