Колекционерът се надява да регистрира рекорд, преди някой от семейството му да изхвърли шапките през балкона. На площ от 90 квадрата се побират трима възрастни, дете, рибки и 150 бейзболни шапки.
"Все пак не сме на широко. Пречат, събират прах, карат ме да ги чистя редовно, което е сериозен проблем", споделя Марко Попов.
Сериозният проблем отнема на Марко поне два дни.
Три пъти годишно колекцията от шапки минава през прахосмукачката.
"Всички шапки имат някаква история, помня ги повечето. Може би тази - това е шапка, на която пише нос Хорн. Тя е минавала под платна на нос Хорн. Един закон приет преди стотици години казва, че който е минал от там може да седи даже в присъствието на английската кралица", разказва Марко Попов.
Колекционерът не е стигал до нос Хорн. Шапките му носят приятели.
"Всеки, когато отиде зад граница някъде, ми носи шапка. Повечето са подаръци, но от тези шапки нямам нито една, за която съм дал пари", продължава Марко Попов.
Хобито на Марко е практично, може би дори полезно. Има шапка за всеки случай и за всеки приятел, решил да прави ремонт.
Основното при шапките е - да са различни и по мярка. Те са тук от две години.
Първите от тях преди да увиснат в коридора били на главата на собственика си. Той ходи с шапка на лов, на разходка, на среща.
