Още в началото на 20-ти век в Ню Йорк се е проповядвало равенство на половете и избирателни права за жените. Тук живеели и първите популяризаторки на контрацептивите и свободната любов. Така се ражда идеята за феминизма, която по-късно ще доведе и до отбелязването на 8 март като международен ден на жената. На 8 март 1908 г. по улиците на Манхатън демонстрирали разгневени работнички, с искания за по-високи заплати и избирателни права за жените. Две години по-късно, на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е предложено 8 март да бъде Международен ден на жената.
За първи път този ден се празнува през 1911 г. в Германия, Австрия и Дания по предложение на немските жени, на които още през 1848 г. пруския крал обещава да даде право на глас, но не изпълнява обещанието си.
В патриархална Великобритания мъжете не признавали еманципацията и празника. Едва след Втората световна война започнали да празнуват ежегодно. До 1916 година в САЩ също не празнували 8 март.
В Америка жените получават право на глас едва в 1920 г. - 18 години по-късно от Уругвай, и 5 г. по-късно от Виетнам.
В Русия за пръв път празникът е отбелязан в 1913 г., а в края на 60-те години с младежките протести в цяла Европа празникът е възроден. В 1975 г. е включен в списъка с официално признатите от ООН празници, като на държавно ниво се отбелязва в Русия и Китай.
