Въвеждане на депозит от 10 цента за всяко кенче и пластмасова бутилка, която купуваме. Това предлага екоминистерството. Идеята е в процес на обществено обсъждане.
Между 2 и 3 милиарда пластмасови бутилки и кенчета използваме в България само за година.
Веселин Крумов рециклира, когато може. „Въпрос на мислене – или еко, или лесно“, смята той.
Семейство Ангелови обаче не е убедено, че депозитната система ще работи.
„Депозитът какво общо има с екологията?“, пита Константин Ангелов.
„Трябва да се събират, да се връщат, за да си вземеш от собствените пари. Трябва да се мъкнат тези бутилки. Малко е неудобно“, смята Мария Ангелова.
Предвижда се създаване на Национален депозитен оператор, в който да влязат само частни компании. Според последните промени в него няма да участва държавата. Операторът ще отговаря за събирането на депозита, за връщането му на клиента, ако предаде кена или бутилката. А депозитът се обсъжда да е 10 цента.
„По 10 евроцента прави 300 милиона евро на година. Ще бъде събирана такса за депозит на опаковки“, обясни Йоана Йончева – Фильова, председател на Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация
От Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация твърдят, че родните компании са били изключени от изготвянето на Закона. И че това се е случило след натиск на чужди посланици , защитаващи интереса на големите международни компании.
„Това може да има изключително голям социален и икономически ефект спрямо малките и средни магазини, както малките и средните производители на всякакви стоки. Потокът ще бъде насочен само към големите търговски вериги“, предупреди Йончева-Фильова.
От Екопак България, най-голямата организация за оползотворяване на отпадъци, подкрепят проекта в сегашния му вид.
„Логично е именно бизнесът, който пуска на пазара пластмасови бутилки и алуминиеви кенове, с участието на големите търговски обекти, които реално ще поддържат машините и ще събират и връщат депозита от клиентите, да финансират и управляват системата. (Това може да стане чрез създаване на съвместна организация-депозитен оператор, която да работи без право да разпределя дивидент или печалба. Държавата е най-логично да има надзорна роля и контролни функции, но няма причина да участва пряко в управлението“, коментираха от организацията.
От екоминистерството обаче уверяват, че всеки търговец на напитки в кен или бутилка ще приема обратно опаковките и ще ги изпраща за рециклиране.
„Те временно се съхраняват при търговеца, след което отиват в преброителни центрове, а оттам в центрове за рециклиране“, каза Светлана Божкова, директор на Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ.
„Към момента категорично не е разписано под каква форма ще бъде връщането на депозита. Едно е сигурно, че няма да бъде обвързано с последваща покупка“, поясни Божкова.
„В първите години европейският опит показва, че събираемостта е около 65-70%, като нараства в следващите години до 90-95%“, допълни тя.
Очаква се непотърсените от депозити пари да са десетки милиони годишно, като само Депозитният оператор ще решава как да се инвестират. Срокът за обсъждане на законопроекта е до 21 май.
