Сърбия пред нов път към ЕС след победата на студентите: Какво очаква Брюксел от новата власт?

Сърбия може да навлезе в нов етап от отношенията си с Европейския съюз след изборната победа на студентското движение, но пътят към членството ще зависи от конкретни реформи и от готовността на бъдещите управляващи да поставят върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията сред основните си приоритети. Това коментира кореспондентът на bTV в европейските институции Десислава Минчева.

Кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС е от 2014 г., но през последните години преговорният процес на практика е в застой. Още през 2021 г. страната е имала възможност да отвори важни преговорни глави, свързани с икономиката и конкурентоспособността, но няколко държави членки, сред които Нидерландия, Белгия, Швеция и Хърватия, не са подкрепили тази стъпка.

Промяната в политическата конфигурация в Белград може да даде нов тласък на отношенията с Брюксел. Това обаче няма да стане автоматично, тъй като европейските институции ще следят внимателно действията на бъдещото управление.

Брюксел изпрати сигнали за готовност за диалог

След изборите от Брюксел последваха поздравления и послания за европейското бъдеще на Сърбия. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че вратите на Европейския съюз са отворени. Към поздравленията се присъединиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща, които също говориха за общото бъдеще на Европа със Сърбия.

Според Десислава Минчева тези послания показват готовност за диалог, но същинският напредък ще зависи от действията на новата власт.

Белград трябва да формализира отношенията си с Косово и да покаже реален напредък по ключовите европейски изисквания. Върховенството на закона, състоянието на съдебната система и борбата с корупцията остават сред най-сериозните проблеми, посочени в предишните оценки на Европейската комисия.

Предстоящият доклад за напредъка на Сърбия ще бъде важен ориентир за това как Брюксел оценява развитието на страната и перспективите пред присъединяването ѝ.

Защо отношенията между студентското движение и Брюксел са сложни?

Отношенията между европейските институции и студентското движение в Сърбия също ще бъдат важен фактор за бъдещото развитие. По думите на Минчева през последните години Брюксел е бил силно сдържан в контактите си с протестиращите, като основният канал за комуникация със сръбското ръководство е преминавал през президента Александър Вучич.

През 2025 г. студентското движение организира поход до Страсбург, където се намират институции на Съвета на Европа и Европейския парламент, в опит да привлече вниманието на европейските представители към случващото се в Сърбия.

Въпреки че значителна част от сръбското общество подкрепя европейската перспектива на страната, отношението към ЕС не е еднозначно. Според цитирани в разговора данни 41% от сърбите смятат, че Европейският съюз има по-силен интерес към региона, отколкото към демократичното развитие на самата Сърбия.

Това недоверие представлява предизвикателство както за Брюксел, така и за бъдещите управляващи в Белград. От тях ще зависи дали ще успеят да възстановят доверието и да превърнат европейската интеграция в конкретен политически процес.

В предизборната програма на студентската листа са заложени и активни двустранни отношения с отделни държави от ЕС, сред които Гърция, Италия, Унгария и Франция. Този подход поставя акцент върху практическото сътрудничество и икономическите интереси, наред с отношенията с европейските институции.

Чуждестранните инвестиции нараснаха значително по времето на Вучич

Икономическите връзки на Сърбия с европейските държави са важна част от отношенията на страната със Запада. По данните, представени от Десислава Минчева, през 2012 г. чуждестранните инвестиции в Сърбия са били около 750 милиона евро, докато към края на управлението на Вучич обемът им е надхвърлил 30 милиарда евро.

Тези числа показват мащаба на икономическите връзки, изградени през последните години. Сърбия привлече значителен чуждестранен капитал, а европейските държави останаха важни партньори за бизнеса и инвестициите.

Минчева даде пример с отношенията между Белград и Париж. На 14 юли тази година, по време на националния празник на Франция и военния парад в Париж, Александър Вучич беше сред специалните гости на президента Еманюел Макрон. Според кореспондента близките контакти са били свързани и с конкретни икономически и отбранителни интереси, включително покупката на френски изтребители от Сърбия.

Този пример показва как Белград е развивал отношенията си с отделни държави членки на ЕС, дори когато политическите му позиции не винаги са съвпадали напълно с тези на европейските партньори.

Какво следва за отношенията между Сърбия и Европа?

Смяната на политическото управление може да отвори нова страница в отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но няма гаранция за бързо придвижване към членство. Брюксел ще очаква конкретни резултати по реформите, свързани с демократичните институции, съдебната система, корупцията и отношенията с Косово.

В същото време икономическите интереси ще продължат да имат ключова роля. Сърбия има изградени отношения с редица европейски държави, които ще останат важни независимо от политическите промени.

Както обобщи Десислава Минчева, отношенията ще продължат да се развиват на основата на двустранния интерес – когато сътрудничеството е полезно както за Сърбия, така и за Европа.